Определение № 152 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 11/20.01.2022 г. по гр.д. № 61/2022 г., с което състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане по същество молбата на Л. И. Б. вх. № 2343/17.11.2021 г. за отмяна на влязло в сила решение № 176/20.08.2021 г. по гр.д. № 260/2021 г. на Смолянски окръжен съд. Определението се обжалва от Л. Б. с довод, че при съществено процесуално нарушение е върната молба за отмяна, съдържаща надлежни твърдения по заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. От ответника по частната жалба „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав е компетентен да я разгледа (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК); тя е с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); подадена е от процесуално легитимирана страна (отречено е надлежното упражняване на подадената молба за отмяна от жалбоподателя); спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК; налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но частната жалба е неоснователна. Съображения: Предходният състав на Върховния касационен съд е зачел правната характеристика на решение № 123/02.02.2021 г. по преписка № 94/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което жалбоподателят е обосновал основанието по чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Решението на КЗК е влязъл в сила индивидуален административен акт, с издаването на който по реда на глава IV-та, раздел I-ви ЗЗДискр. са установени нарушения по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., извършени от „Родопи Еко Проджектс“ ЕООД по отношение на Л. И. Б.. Съобразил е, че с влязлото в сила решение са отхвърлени искове по чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД на Л. И. Б. срещу „Родопи Еко Проджекс“ ЕООД. Заключил е, че доколкото молбата за отмяна е обоснована с твърдения за противоречие на влязлото в сила съдебно решение с решението на КЗК, тя е негодна да осъществи което и да е от основанията по чл. 303 ГПК. Настоящият състав намира, че предходният състав на ВКС е приложил правилно чл. 307 ГПК в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. Решението на КЗДискр. е индивидуален административен акт, а не съдебно решение. То не се ползва със сила на пресъдено нещо. Неговото правно действие, установяващо по административен ред допуснатите нарушения на ЗЗДискр., обективно изключва възможността да осъществи изискванията на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. За изводът е без значение, че страните в приключилите административно и исково производство са едни и същи. Решението на КЗДискр. е „постановление на държавно учреждение“ в смисъла по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, но влязлото в сила съдебно решение не се основава на него. Решението на КЗДискр. е обсъдено от съда, но неговото действие е възприето като неотносимо за разрешения правен спор за трудово възнаграждение Следователно обективно е изключена и възможността молбата за отмяна да осъществи изискванията и на това основание. Доколкото решението на КЗДискр. е представено и обсъдено по приключилия съдебен спор, обективно изключва и възможността молба за отмяна да осъществи и изискванията на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Влезлият в сила индивидуален административен акт не установява ново обстоятелство и не представлява ново писмено доказателство по смисъла на основанието. Решението на КЗДискр. е несъвместимо и с останалите основания за отмяна по чл. 303 и по чл. 304 ГПК. Настоящият състав е длъжен да потвърди правилното определение, постановено от предходния състав на Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът