Определение № 2685 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3739/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 85 от 11.04.2025г. по гр.д. № 390/2024г. на Окръжен съд-Перник, с което по иск на П. Г. Н. срещу В. Н. Г., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си А. Л. К., с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено с 1/3 извършеното с нотариален акт № 55, том I, рег. № 1097, дело № 49/2018 г. на нотариус с рег. № * в Нотариалната камара дарение на: 1/ застроено дворно място, находящо се в землището на [населено място], местността, „Л.“ [улица] с площ от 825 кв.м. съставляващ поземлен имот с кадастрален № * по РЗП на [населено място], заедно с построената в него сграда-северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 40 кв.м. и 2/ застроено дворно място, находящо се в землището на [населено място], местността „Л.“, [улица] с площ от 664 кв.м. съставляващ поземлен имот с кадастрален № * по РЗП на [населено място], заедно с построената в него сграда - югоизточен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ от около 50 кв.м., заедно със всички подобрения и приращения върху имота, която 1/3 представляваща накърнената запазена част на П. Г. Н. от наследството на В. С. С., починала на 27.01.2019г. и е осъден В. Н. Г. да заплати П. Г. Н. сумата 82 335,27лв. необходима за възстановяване на посочената по-горе запазената част. В диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка като не е постановена отмяна на първоистанционното решение, с което искът е бил отхвърлен. Касационната жалба е подадена от ответника В. Н. Г., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си А. Л. К., чрез адв В. М.. Твърди се неправилност на решението поради неспазване указанията на Върховния касационен съд в отменителното решение за съобразяване на извършеното от наследодателката дарение в полза на ищеца чрез намаляване на неговата стойност от запазената част, както и поради неправилно приемане на цената на апартамента, посочена в експертизата, а именно вместо пазарната цена 144 327лв. е приета средна пазарна цена 126 613лв. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и поради очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба П. Г. Н., представляван от адв.Й. Й., взема становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството пред районния съд е образувано по иск на П. Г. Н. срещу В. Н. Г., тогава малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител А. Л. К., по чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД с искане да се обяви договор за покупко-продажба със запазено право на ползване, обективиран в нот. акт № 55, том I, рег. № 1097, дело № 49/2018г. за нищожен като привиден; иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за обявяване за действителен на прикрития договор за дарение, обективиран в същия нотариален акт и иск по чл.30 ЗН да се възстанови на П. Г. Н. запазената част от наследството на В. С. С. чрез намаляване на прикритото дарение, обективирано в горепосочения нотариален акт. Първото въззивно решение, с което е уважен иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожността на договора за издръжка и гледане като привиден и иска по чл. 17 ЗЗД за разкриване, че прикрива договор за дарение, не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Сега обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на спора от въззивния съд след като с Решение № 374 от 18.06.2024г. по гр. д. № 3539/2022г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено предходното въззивно решение по иска по чл. 30 ЗН и е делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания, че при формиране на наследствената маса и при преценката дали тя е накърнена следва да се вземе предвид договора за дарение от 1999г., с който наследодателката и съпруга й са дарили на ищеца апартамент в [населено място]. Касационният състав е посочил като ирелевантно обстоятелството, че към момента на откриване на наследството ищецът се е разпоредил с дарения му имот; последващото отчуждаване на дарения имот не е основание да бъде изключен от наследствената маса по чл. 31 ЗН и съответно да не се извърши прихващане срещу запазената част на надарения наследник. Разяснил е, че след определяне цифровата стойност на наследствената маса, на запазената и на разполагаемата част, следва да извърши преценка дали запазената част на ищеца е накърнена, като се съобрази и извършеното в негова полза дарение. Тъй като по делото няма заключение за стойността на този дарен имот, то за събиране на това доказателство делото е върнато отново на въззивния съд. Безспорно е от фактическа страна, че В. С. С. е починала на 27.01.2019г. и е оставила за свои наследници ищеца П. Г. Н. - син и ответника В. Н. Г., наследник по право на заместване на баща си Н. Г. Н. - починал на 11.02.2018г. Наследодателката е разполагала с влог в „БАНКА ДСК“ АД в размер на 9001,36 лв. и всеки от двамата наследници е получил половината от него - 4500,68лв. Това е единствения актив на наследството към момента на откриването му. В полза на ответника е извършено през 2018г. дарението на двата поземлени имота със сградите. В полза на ищеца е извършено през 1999г. дарение на апартамент в [населено място] от двамата родители. При новото разглеждане въззивният съд е допуснал оценителна експертиза за пазарната стойност на апартамента в жк. Л.. Вещото лице е посочило пазарна стойност на имота към м. януари 2019 г. 120 800 лв. Допусната е повторна експертиза, която определя пазарна стойност към момента на изготвяне на експертизата 277 540 лева., а към месец януари 2019г. въз основа на средните продажни цени определя ориентировъчна стойност 126 613 лв., а като пазарна стойност сочи сумата 144 327лв. При формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН въззивният съд е действал по следния начин: Към чистия актив на наследството 9001,36 лева (паричната сума по влога) е прибавил стойността на дарените имоти на ответника към датата на откриване на наследството - 188 200 лева и дарения имот на ищеца също към тази дата – 1/2 ид.ч. от апартамента с цена 63 306,50лв. Така е получил размер на масата по чл. 31 ЗН 251 506,50лв. От тази сума съдът е извадил 4500,68 лв., която ищецът е получил реално от чистия актив и е останала разлика 247 005,82 лева. 1/3 от нея е 82 335,27 лв. и това е запазената част на П. Г. Н.. Приел е, че дарението обхваща два самостоятелни имота, но е невъзможно с оглед запазената част на ищеца да бъде обособен дял в натура, като се отдели равностойна част. Поради това намалението следва да стане, като от страна на ответника се заплати съответната сума на ищеца - наследник със запазена част. По тези съображения съдът е постановил ответникът да заплати на ищеца сумата 82 335,27лв. за възстановяване на запазената му част, като е пропуснал да отмени първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 30 ЗН. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива са налице. Формулирани са от касатора въпросите: Следва ли въззивният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да спази стриктно указанията на Върховния касационен съд и води ли неизпълнението на тези указания до неправилност на решението; следва ли съдът да изложи мотиви защо не е изпълнил указанията на ВКС за извършване прихващане на стойността на дарените в полза на ищеца имоти със запазената му част. Въпросите са обосновани с оплакване, че съдът не е изпълнил указанията да бъде извършено прихващане на стойността на дарения на ищеца имот от запазената му част. От значение за изхода на спора е първият въпрос, тъй като въззивният съд не е следвал посочената в отменителното касационно решение последователност на действията по формиране на наследствената маса и определяне накърнението на запазената част. Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на акта с практиката, израз на която са Решение № 50102 от 21.12.2022 г. по т. д. № 1361 / 2022 г. на ІІ т.о, Решение № 60042 от 26. 07.2021г. по т.д. № 242/2020г. на І т.о., Решение № 143/17.02.2020г. по т.д. № 2703/2017г. на I т.о., Решение № 83/26.03.2013г. по гр.д. № 799/2012г. на II г.о, Решение № 74 от 13.07.2016 г. по гр.д.№ 5981/2015г. на ІІ г.о., според която несъобразяването с указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуален закон е съществено нарушение на процесуалното правило на чл.294, ал.1, пр.2 ГПК и води до процесуална незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, който порок, ако се е отразил на крайния правен резултат по делото обуславя и отмяната му. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.