Определение № 184 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1307/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2405/28.10.20 по ч.г.д.№.3485/20 на АС София е потвърдено определение от 17.06.20 по г.д.№.11108/19 на СГС, І-8с., за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на ОС Пазарджик. Постъпила е частна касационна жалба от А. К. Т., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответните страни Прокуратурата на Република България и Районен съд Велинград не вземат становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт АС София е приел, че възражението за местна подсъдност – по предявения по реда на чл.2 ЗОДОВ пред СГС от А.Т. иск срещу Прокуратурата на РБългария и РС Велинград – е направено в срок и е основателно. Посочил е, че съгласно нормата на чл.7 ал.1 ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането /в случая в съдебния район, където е повдигнато и поддържано обвинението/ или по настоящият адрес на увредения, като от последния зависи коя от двете подсъдности ще избере. Отразил е, че в случая не се твърди от ищеца, вкл. в частната жалба, да има настоящ адрес в [населено място] – напротив, в исковата молба е посочен адрес в Благоевград, а този в София е вписан единствено като такъв за кореспонденция. При тези обстоятелства и доколкото ищецът може да избира само между двете предвидени в чл.7 ЗОДОВ подсъдности /а не свободно съд, пред който да предяви исковата си молба/ и сезираният от него съд не попада сред предвидените в чл.7ал.1 ЗОДОВ, е формиран извод за законосъобразност на акта, с който възражението за местна подсъдност е било уважено. Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на основанието по чл.282 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/ и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроси относно мястото на увреждането по смисъла на чл.7 ал.1 ЗОДОВ, задължението на съда да извърши служебна справка в НБДН към ГУ „ГРАО“ и задължението му да обсъди доводите и доказателствата; сочи се практика. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса за задължението на съда да обсъди доводите и доказателствата на страните. Безспорно съгласно задължителната практика на ВКС съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, както и да обсъди възражения и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая АС София се е отклонил от така установената практика. Пред въззивната инстанция е бил отнесен спор за местно компетентния съд да разгледа иск по чл.2 ЗОДОВ, предявен пред СГС. В самата искова молба се съдържат твърдения, че местоживеенето и метоработата на ищеца е в [населено място]; в [населено място] се намира и посочения от него адрес за кореспонденция /Благоевград е указан единствено като постоянен адрес/. Същевременно в частната жалба срещу първоинстанционното определение /стр.2/ изрично е посочено, че настоящият адрес на А.Т. е в [населено място], за което е приложено и удостоверение за настоящ адрес от 20.07.20г. /стр.8 по ч.г.д.№.3485/20 на САС/ - видно от което, считано от 21.09.2001г., настоящият му адрес е в [населено място]. При тези обстоятелства и доколкото съгласно изборната подсъдност по чл.7 ал.1 ЗОДОВ ищецът би могъл да предяви иска пред съда по мястото на увреждане или по настоящия адрес на увредения, въззивният съд е следвало да съобрази съдържащите се в исковата молба твърдения и изложените в частната жалба доводи за избор на СГС като съд по настоящия адрес на ищеца - както и представените доказателства, безспорно установяващи, че считано от 2001г., вкл. към момента на предявяване на иска, настоящият адрес на А.Т. е именно в [населено място]. Като не го е направил, АС София се е отклонил от задължителната практика на ВКС и това е довело до постановяване на незаконосъобразно определение. Доколкото доводите за настоящ адрес в [населено място] са подкрепени с надлежни доказателства, установяващи същия към момента на завеждането на исковата молба, ищецът е упражнил правото си да избере местно компетентен съд в рамките на предоставения му от закона избор. Сезираният СГС е този по настоящия адрес на ищеца, попада сред визираните в чл.7 ал.1 ЗОДОВ местно компетентни съдилища да разгледат иска му и поради това направеният отвод за местна подсъдност е неоснователен. С оглед всичко изложено по-горе следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и то да се отмени, а делото – да се върне на СГС за извършване на по-нататъшни процесуални действия по разглеждането на иска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,