Определение № 454 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2576/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решението на Старозагорски окръжен съд, с което са уважени предявените от МБАЛ „Тракия“ ЕООД искове за парични вземания, представляващи незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и обезщетение за забава, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата като неоснователна.

1. Допускането на касационно обжалване се обосновава на първо място с очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – изразяваща се в необсъждането на твърденията, доводите и възраженията на жалбоподателя. Със същото се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди изложените във въззивната жалба възражения и доводи на жалбоподателя, както и да обоснове фактическите и правните си изводи.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с липса на обсъждане на доводи и възражения на жалбоподателя.

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не е обоснована общата предпоставка, а именно въпросът да е обуславящ правните изводи на въззивния съд. Не е посочено конкретни кои доводи и възражения според жалбоподателя въззивният съд не е обсъдил и съответно какво би било значението им за материалноправните изводи по съществото на спора.

2. Въведено е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие на правни изводи на въззивния съд с решения на Конституционния съд.

Във връзка с това основание се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса противоречат ли на чл. 52, ал. 1 от Конституцията клаузите на сключения пред 2015 г. договор по чл. 59 ЗЗО, като изводите му са в противоречие с решението на Конституционния съд по к. д. № 12/2006 г.

Не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

С решението по к. д. № 12/2006 г. е отхвърлено искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. Това решение е изцяло неотносимо към настоящия случай, доколкото с него е установена конституционосъобразност на разпоредби на бюджетен закон с действие, ограничено за 2007 г., т. е. значително преди процесния период. Същото нито има за предмет конституционосъобразност на приложими към настоящия спор разпоредби, нито има тълкувателен характер по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на значими за настоящия спор конституционни норми, поради което не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

3. Накрая, поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите

• подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен през 2015 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение № 2 към този договор стойности/лимити за дейностите за съответен месец, и

• клаузите на сключен през 2015 г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно с чл. 52 от Конституцията и и други посочени разпоредби.

Поддържа се, че тези въпроси имат значение точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е налице противоречива практика на апелативните и окръжните съдилища при разрешаването им и разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, както и за развитието на правото чрез усъвършенстване на законодателството с прецизиране със законодателни изменения на непълни и/или неясни законови норми, уреждащи обществените отношения в сферата на здравното осигуряване, както и развитие на съдебната практика за изграждане на ясна, безпротиворечива и пълна система от норми.

Не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване, като следва да се отбележи, че в тази част изложението общо преповтаря съображенията по т. 4 от ТР № 1/2009, без да съдържа обосновка според особеностите на конкретния случай.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На жалбоподателя разноски не следва да се присъждат с оглед изхода на производството, а на ищеца съобразно направеното искане следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

С тези мотиви съдът