Определение № 60283 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1088/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение от 01.04.2019г. по в.ч.гр.д. №78/2019г. на Монтански окръжен съд, Граждански състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 07.02.2019г. на съдията по вписванията при Монтански районен съд, с което е отказано вписване, заявено от „КТБ” АД (н.) с молба с вх. № 346/07.02.2019г. по описа на Служба по вписванията при РС - Монтана. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че са спазени изискванията на чл.22а, ал.4 вр. чл.18 от ПВ, тъй като заявеният за вписване акт е удостоверение, издадено от ТРРЮЛНЦ. Поддържа, че заявлението за подновяване на втория по ред особен залог върху търговско предприятие е подадено преди изтичане на шестмесечния срок, предвиден в пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Счита, че дори и при липса на предходно вписване на договора за особен залог върху търговско предприятие в Служба по вписванията, няма пречка вписването да бъде извършено по партидата на залогодателя на основание ал.3 на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Поддържа, че вписванията по партидата на залогодателя в имотния регистър представляват не вписвания за действителност, а за противопоставимост. В тази връзка счита за неправилен извода на съда за необходимост от представяне на декларация по чл.264 от ДОПК. Поддържа, че обхватът на проверката, извършвана от съдията по вписванията, се свежда до това дали е налице валидно вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог, дали е сезиран с молба с искане за отразяване на прогласената от закона нищожност в Имотния регистър, дали към молбата са приложени доказателства за учредено обезпечение, предмет на което е недвижим имот, находящ се на територията на съответната Служба по вписванията, както и дали е платена държавна такса. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определение от 07.02.2019г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана, с което е отказано да се извърши вписване по молба с вх. № 346/07.02.2019г., подадена от „КТБ” АД (н.), на договор за особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД от 30.07.2013г. относно недвижим имот – бензиностанция № 3303 в [населено място], Монтанският окръжен съд е приел, че към заявлението липсват доказателства за изпълнение на изискванията на чл.264, ал.1 от ДОПК. Счел е, че не са налице предпоставки за подновяване на вписването на договор за особен залог, тъй като липсва първоначално такова. С оглед на това е приел, че е отправено искане за ново вписване по реда на чл.22а ал.1 от ПВ, за което следва да бъде представена декларация по чл.264 от ДОПК. Посочил е, че изискването няма да е налице ако се касае до възстановяване на вписване на договора за особен залог при условията на пар. 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, каквито обстоятелства не са установени. В тази връзка е изложил доводи, че разпоредбата не намира приложение, тъй като липсват доказателства за подновяване на особения залог в предвидения шестмесечен срок. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следните въпроси: 1/ В случаите на поискано вписване в Имотния регистър на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона, приложим ли е общият ред на вписванията, респ. изискуеми ли са всички документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в Имотен регистър по чл.22а от ПВ, или вписването следва да се извърши въз основа на специалната законова норма, която е прогласила нищожността, и която предоставя отделна възможност за отправянето на искане за вписване на това обстоятелство? Какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г., вр. чл.22а от ПВ?; 2/ Кога се счита, че е спазен предвиден в законова норма срок в случаите, когато фактическият състав завършва с вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – датата на подаване на заявлението или датата, на която е извършено вписването на това заявление? Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, с твърдението, че по първия въпрос приложение следва да намери т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение № 333/07.07.2017г. по ч.т.д. № 668/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Обявената за противоконституционна разпоредба на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./ предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в период от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата според решение №8/27.05.2021г. по конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което съгласно решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на Конституционния съд на Република България с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й. Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси се отнасят до вписване във вторичен регистър /имотния регистър/ на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимия за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано производство с правно основание пар. 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на пар.5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./, въпросите, свързани с приложението на същата разпоредба, не могат да обусловят промяна на изхода на спора, поради което не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане до касация, не се налага обсъждане на поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. По изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд