Определение № 727 от 07.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2279/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „М.А.“ ЕООД срещу решение № 48 от 13.06.2024г. по в.т.д. № 14/2024г. на Апелативен съд – Бургас. С въззивното решение е потвърдено решение № 260051 от 11.10.2023г. по т.д. № 218/2018г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на касатора да бъде осъдено дружеството - ответник „Бони Ферма Зимен“ АД да го впише в книгата на акционерите като акционер, притежаващ 991 броя акции в съсобственост с Ю. П. Н., Б. Б. Н. и Г. Б. Н.. Със същото решение е обезсилено решението на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е бил отхвърлен искът на „М.А.“ ЕООД да бъде осъден ответникът да издаде временни удостоверения на дружеството като акционер, притежаващ 991 броя акции в съсобственост, и да му ги предаде. Производството по този иск е било прекратено. За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил качеството си акционер в „Бони Ферма Зимен“ АД (с предишно наименование „Свинекомплекс Зимен“ АД). Исковата молба е била основана на твърдение за придобиване на акциите въз основа на договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., с който „М.А.“ ЕООД е закупило притежаваните от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Биляна Б. Н. дялове от наследството на техния баща Б. Г. Н., починал на 14.05.2014г. В приетото по опис наследство са се включвали 991 броя акции с номинал от 100 лева всяка, представляващи 31.10% от капитала на ответното дружество. С влязло в сила решение № 385 от 27.02.2019г. по т.д. № 176/2018г. на Софийски градски съд обаче договорът за продажба на наследство е бил прогласен за нищожен (привиден съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД). Нищожният договор не произвежда действие и не може да прехвърли права (съсобственост върху акции). Отделно от това не е бил спазен редът за прехвърляне на акциите чрез джиро (чл. 185, ал. 2 от ТЗ). Прехвърлянето с джиро би могло да се извърши само от всички наследници (съсобственици). За да обезсили първоинстанционното решение в частта на исканото издаване на временни удостоверения за притежаваните в съсобственост акции и тяхното предаване, въззивният съд е приел, че исковата молба в тази част е била нередовна и нередовностите не са били отстранени след постановяването на Разпореждане № 44 от 30.01.2024г. С него на „М.А.“ ЕООД е било указано да се поясни с какъв титул е разполагал починалият акционер Б. Г. Н. и в чие владение се намират ценните книги, съответно ищецът да обоснове правния си интерес да бъде снабден самостоятелно с временни удостоверения от акциите, притежавани от други лица. С молба от 08.04.2024г. касаторът – ищец е уточнил, че акции са били издадени, но са заложени приживе от Б. Г. Н. за обезпечение по договор за кредит с Европейската банка за възстановяване и развитие, като временните удостоверения за заложените с джиро за залог акции са предадени на заложния кредитор. От „М.А.“ ЕООД е било посочено, че претенцията за самостоятелно снабдяване с титул (временно удостоверение) на акции от капитала на „Бони ферма Зимен“ АД не се поддържа. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Не е съобразено, че с решението по т.д. № 176/2018г. на Софийски градски съд е прогласена нищожността на договора за продажба на наследство от 04.01.2018г., но със същото решение е прието, че договорът е привиден – прикриващ договор за продажба на акции, който е валиден. Цената по този договор е била платена в изпълнение на валидно възникнали задължения. След като ищецът е платил цената, той има правен интерес в качеството си на собственик на придобитите акции. Акциите не са били джиросани, тъй като продавачите по договора за продажба на наследство не са ги държали физически. Ищецът обосновава интерес, а оттам и активна легитимация за водене на исковете с правно основание чл. 71 от ТЗ. Според касатора касационната жалба подлежи на разглеждане поради наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 220 от 14.02.2012г. по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Не са формулирани правни въпроси. В представеното изложение са повторени оплакванията в касационната жалба и е допълнено, че за воденето на иск по чл. 71 от ТЗ е необходим правен интерес, а такъв е налице, когато правата на ищеца като акционер биват отречени от дружеството извънсъдебно или в съдебен процес. Да се приеме, че правен интерес е налице само когато ищецът е акционер с признати от ответното дружество права, означава завинаги да се отрече възможността за защита на лицата с отречени членствени права. От насрещната страна по жалбата „Бони Ферма Зимен“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че липсват формулирани от касатора въпроси, обуславящи допускане на касационно обжалване. Излагат се подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че въззивното решение е правилно. Изложените от въззивния съд фактически и правни изводи се споделят изцяло. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване. Липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От касатора „М.А.“ ЕООД са направени единствено оплаквания срещу правилността на въззивното решение и е посочено като относимо решението по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. В този смисъл също е разрешението по т. 1 от посоченото тълкувателно решение. Същевременно фактите по т.д. № 839/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и направените с решението по него изводи по приложението на закона не съответстват на изложените от касатора обстоятелства и правните му доводи и съображения. С решението, на което се позовава касаторът, е отговорено на въпроси относно действителността на договор за прехвърляне на акции, за които са издадени временни удостоверения, и на джиро, с което временните удостоверения са прехвърлени, както и за правния интерес от установителен иск по чл. 71 от ТЗ. По настоящото дело въззивният съд не е отрекъл правния интерес на касатора - ищец от водените искове. Той е приел, че касаторът - ищец не е установил качеството си акционер на твърдяното основание - договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., както и че липсва джиро на акции (временни удостоверения). Относно втория от предявените искове е прието, че не са били отстранени нередовности на исковата молба. Не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Такива обстоятелства не се твърдят и от самия касатор. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас. С подадения отговор на касационната жалба „Бони Ферма Зимен“ АД е поискало присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Установява разноски от 1 200 лева съгласно представена данъчна фактура № 7587/04.10.2024г., издадена от Адвокатско дружество „Т. и Д.“, и извлечение от разплащателна сметка от 09.10.2024г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло. Воден от горното съдът