Определение № 467 от 19.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1586 от 22.07.2016 г. по т.д. № 1714/2015 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, в частта, с което е потвърдено решение № 3524 от 20.05.2014 г. по гр.д. № 2548/2011 г. на Софийски градски съд, І г.о., втори състав за отхвърляне на предявения иск срещу [фирма], И. М. В., Р. Д. Д., Д. Д. С. и А. В., за признаване за установено, че дължат на ищцовата банка сумата 500 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от [фирма] на 14.02.2008 г. и авалиран от ответниците. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и уважаване на исковата претенция, с присъждане на разноски за инстанционното разглеждане на спора. Твърди се допуснато нарушение на чл.739, ал.1 ТЗ, в резултат на което е изведен незаконосъобразен извод за погасяване на вземането по записа на заповед, издаден за обезпечаване на вземането на поемателя по каузално отношение – банков кредит. По отношение поддържаното касационно основание по чл.281, т.3, предл.2 ГПК се поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.216, ал.1, чл.235, ал.3 ГПК и чл.236 ГПК, вземайки предвид факти, които не са от значение за спорното право, а от друга страна, излагайки привидни мотиви във връзка с неправилния извод за неоснователност на иска и по отношение на ненаправилите лични възражения обикновени другари – Р. Д. и А. В., предвид установеността на общи за другарите факти – злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя на ефекта. Касаторът счита за необосновано изразеното от съда становище, че ищецът е действал при злоупотреба с право и недобросъвестност. Във връзка с всяко от основанията за касиране, в жалбата са изложени подробни правни съображения. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Друго свое вземане ли е предявил в производството по несъстоятелност касаторът, предявявайки вземането по каузалното отношение – договор за кредит, а не вземането по издадения за обезпечение на това вземане запис на заповед, погасено ли е поради това вземането по записа на заповед съгласно чл.739, ал.1 ТЗ срещу авалистите за разликата над удовлетворения в производството по несъстоятелност размер до пълния размер на вземането, погасява ли прекратяването на производството по несъстоятелност съгласно чл.739, ал.2 ТЗ правото на приносителя спрямо авалистите и тези погасявания по чл.739 ТЗ могат ли да бъдат съобразени по реда на чл.235, ал.3 ГПК в съдебния процес по иск по чл.422 ГПК срещу авалистите; 2. Какво се погасява при условията на чл.739 ТЗ - процесуалното право или материалното право и срещу кого – само срещу длъжника по несъстоятелността, или и спрямо други задължени лица – поръчители, реални поръчители и солидарни длъжници и еднакъв ли е ефектът на погасяване на задълженията чрез „сливане, опррощаване, новация, компенсация и др.” с този на погасяване на вземанията по силата на чл.739 ТЗ; 3. Представлява ли злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу авалистите, при положение, че „процесуалното право на приносителя да претендира вземането си по записа на заповед от издателя е погасено”; 4. Няма ли да е налице недобросъвестност и злоупотреба с право ако вземанията по каузалното правоотношение и менителничния ефект бъдат предявени и приети в производството по несъстоятелност и достатъчно ли е, ако бъдат приети две отделни вземания, връзката между тях да бъде отчетена при изготвянето на сметка за разпределение; 5. Може ли съдът да съобразява ненаправени от обикновен другар възражения, които могат да бъдат изведени от общите факти, или защитата на всеки от другарите е самостоятелна съгл. чл.216 ал.1 ГПК, при което непредявените в срок възражения на някои от обикновените другари не могат да бъдат съобразявани спрямо тях, защото съобразяването им ще представлява нарушение на чл.216, ал.1 ГПК и ще противоречи на принципа на диспозитивното начало и на принципа на концентрационното начало – преклузия на непредявените своевременно възражения – чл.133 и чл.370 ГПК. По въпроси № 1 и № 3 се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на ТР № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС; решение по т.д. № 1588/2015 г., І т.о. и решение по т.д. № 1027/2013 г., ІІ т.о.; по същите въпроси, както и въпрос № 2 и № 5 се поддържа, че даденото разрешение противоречи на това, дадено в приложената практика на съдилищата, а по последната част на първия въпрос и по въпроси № 4 и № 5 се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, подробно мотивирано. Ответниците И. М. В., Р. Д. Д., Д. Д. С. и А. В., чрез пълномощниците си, са подали писмени отговори. Оспорват изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се застъпват становища за правилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това се преценява като процесуално допустима. При постановяване на атакувания съдебен акт, с който е потвърдено пъпрвоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] иск по чл.422, във вр. с чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуването на част от вземането – за сумата 500 000 евро, по издаден от [фирма], авалиран от ответниците, запис на заповед от 14.02.2008 г., въззивният състав на Апелативен съд – София е приел за установено следното от фактическа страна: наличие на валиден запис на заповед, издаден от [фирма], с променено наименование [фирма], като обезпечение на договор за банков кредит от 14.02.2008 г., с кредитополучател – [фирма] и [фирма] – солидарен длъжник, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 1 600 000 евро; издадена заповед за изпълнение срещу ответниците – авалисти за исковата сума от 500 000 евро – част от главницата по записа на заповед, с постъпили възражения за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение, както и, че ищецът е предявил вземането си по договора за кредит в производството по несъстоятелност на [фирма] и то е прието. От правна страна и предвид релевираните възражения от част от ответниците - за погасяване на задължението по записа на заповед, поради непредявяването му в производството по несъстоятелност и при приложение на чл.216, ал.1 ГПК, решаващият състав е извел извод за неоснователност на иска, поради следното: Прието е, че с предявяване на вземането по каузалното правоотношение в производството по несъстоятелност на издателя на менителничния ефект, кредиторът по каузалното правоотношение не запазва автоматично правата си по ефекта, тъй като всяко едно от вземанията следва да се предяви по отделно в производството по несъстоятелност на длъжника в рамките на предвидените в чл.685 или чл.688 ТЗ преклузивни срокове, а в противен случай, процесуалното право на кредитора да предяви вземането си на непредявеното основание се погасява. Това становище е мотивирано с възможността при изготвяне на сметката за разпределение връзката между вземанията да бъде отчетена, за да не се допусне двукратно плащане на едно и също задължение. Съпоставяйки датата на постановяване на решението по чл.630, ал.1 ТЗ с датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е направен извод, че процесуалното право на приносителя да претендира вземането си по записа на заповед от издателя е погасено, поради което е налице злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя, което дава възможност на авалистите да противопоставят на хонората и лични възражения. Въззивният съд е съобразил, на основание чл.235, ал.3 ГПК, че с решение от 31.03.2014 г. по т.д. № 747/2009 г. на Софийски окръжен съд е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и е постановено заличаване на търговеца на основание чл.732, ал.2, като решението е обявено в търговския регистър и е влязло в сила на 07.07.2015 г. Във връзка с това е прието, че прекратяването на производството по несъстоятелност погасява всички непредявени права, т.е. след 07.07.2015 г. е погасено вземането на приносителя на записа на заповед срещу издателя, разглеждано като материално право по арг. от чл.739, ал.1 ТЗ и независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по вид престация както и издателя, като плащането от страна на издателя води до погасяване на всички менителнични задължения, което е приложимо и при погасяване задължението на издателя по силата на закона. Предвид обективираната в мотивите към атакувания съдебен акт правна воля на съда, настоящият състав на ВКС преценява като обуславящ за изхода на спора следният обобщен и конкретизиран правен въпрос: Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право по смисъла на чл.465 ТЗ при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу авалистите, в хипотеза на непредявено в производството по несъстоятелност срещу издателя вземане на основание ценната книга и съответно, авалистите могат ли да противопоставят на поемателя лични възражения на издателя, който е и кредитополучател по каузалното правоотношение, когато вземането по каузалното правоотношение е предявено и прието, но правосубектността на длъжника е прекратена на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ. Касационното обжалване следва да се допусне по чл.280, ал.1 т.1 ГПК – за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с отговора на въпроса, даден в решение по т.д. № 1588/2015 г. на ВКС, І т.о. Останалите формулирани от касатора въпроси са релевантни към основанията за касиране, поради което по тях се дължи произнасяне едва при разглеждане на жалбата по същество. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение