Определение № 291 от 14.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2939/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. чрез адв.Н. Д. срещу решение №260057 от 13.04.2021г по в.гр.дело № 50/2021г. на Варненски апелативен съд ,с което след отмяна на решение от 21.10.2020г по гр.д.№153/2020г на Окръжен съд- Шумен по същество е уважен иск на Г. М. О. за разваляне на договор прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,сключен ,съгласно нот. акт №, том, рег.№, дело № от г.от покойната му майка и наследодател Д. О. с неговия син и неин внук М. Г. М.,понастоящем касатор. Прехвърлителката е починала на 23.02.2014 год.,като от сключването на договора до смъртта си е живеела с ищеца в едно домакинство ,в дома си в [населено място],общ. Шумен. Ответникът през този преиод е живеел и учел в [населено място],като е посещавал покойната прехвърлителка. Обстоятелство, очертано от спорните тези на страните по делото, е че настощият ищец по делото Г. М. О. не е знаел за сключения договор, същевременно е полагал ежедневно значителни по обем грижи за прехвърлителката,налагащи се поради нейното здравословно състояние.Според ответника М. Г. М. грижите които той е полагал по договора,са съответни на тези,които прехвърлителката е изисквала и приемала от него,те са продиктувани от условието на последната договорът да бъде запазен в тайна от ищеца,за да не се развалят отношенията.Ответникът е изтъкнал ,че по този начин на прехвърлителката е бил осигурен спокоен живот, какъвто е водила до сключването на договора Въззивният съд не е обсъдил тези обстоятелства и не им е отдал решаващо значение.Приел е за установено ,че прехвърлителката е страдала от захарен диабет – състояние, изискващо ежедневно поставяне на инсулин, както и специална диета, за чието спазване последният е обвързан с договора,, сключен срещу поето от него задължение като приобретател да издържа и гледа прехвърлителката докато е жива, като й осигури спокоен живот, съобразно стандарта, който е имала досега и съобразно нуждите й.Относно прехвърлителката Д. О. въззивният съд е приел, че необходимите за нея специфични грижи са били почти изцяло поети от ищеца, който според непротиворечивите свидетелски показания през последните няколко години е живеел в едно домакинство с прехвърлителката, всеки ден се е прибирал на обяд, за да й постави инсулина, а за приготвянето на храната се е грижила жената, с която той съжителствал. Осигуряването на дърва за огрев и оборудването на къщата с необходимите домакински уреди също е направено от ищеца, дори да се приеме, че е сторил това и в своя полза.Не е обсъден доводът, че ищецът е получавал пенсията й .Последният е задоволявал ежедневните потребности,включително специфичните нужди от инсулин с оглед заболяването на своята майка в изпълнение на морално задължение.От друга страна ответникът не е бил дезинтересиран от състоянието на баба си.Посещавал я сравнително често (поне веднъж седмично), осигурил обгрижването й чрез трето лице - жена от същото село,наета срещу заплащане.Същата е изслушана по делото като свидетел.Заплащането е било поето от ответника след сключване на договора ,включително за три месеца преди сключването му ,за които период ищецът не бил платил дължимото за работата.Ответникът е ангажирал също така доказателства, че при посещенията си е набавял хранителни продукти и хигиенни консумативи. По този начин прехвърлителката запазила както добрите отношения със сина и внука си, така и стандарта на живот, с който била свикнала.Изводът на въззивната инстанция е ,че с действията си страните по делото изпълнили по отношение на нея всичко онова, което моралът изисква. Тя е изразявала задоволството си пред съседите заради подкрепата, която е получавала от сина и внука си. Направеното от ответника въззивният съд е преценил като недосатъчно, понеже освен от нравствените норми, той е обвързан и с клаузите на договора. Ответникът е обвързан с договор ,по силата на който и по правило трябва да се престира лично, освен при изрично изразено съгласие на кредитора да приема изпълнение чрез трето лице.Такава клауза в договора липсва, но независимо от това, ангажирането на болногледачка срещу заплащане от страна на ответника по иска не е изпълнение на поетите по договора задължения в пълния им обем, или поне в достатъчна степен. Решението е обжалвано като незаконосъобразно, постановено в нарушение на зъдължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя процесуалноправен въпрос за основаване изводите на съда на избрани доказателства ,доводи, становища и възражения ,без да се обсъдят другите относими и допустими доказателства ,съобразно наведени от страните доводи и възражения ,по който въпрос въззивното решение противоречи на установената практика на ВКС в реш. № 98/2020г на 1-во отд. ТК, реш. №22/2015г по гр. д № 4581/2014 на ВКС, реш. № 97/2014г та 4-то г.о на ВКС и др Формулирани са и материалноправни въпроси,по които се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК 1) Как се определя обема на дължимата грижа за издръжка и гледане и следва ли изпълнението да се преценява съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и поставените от него условия. Изтъква се противоречие с реш. № 863/2010г по гр. д № 1534/2009г и реш. №20/2019г по гр. д № 2298/2018г, двете на 4-то г.а на ВКС. По същия въпрос се поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК предвид значението на условията които кредиторът поставя и волята му при изпълнението на договора. 2) Възможно ли е дължимото да бъде изпълнено от трето лице ,без такава възможност да е уговорена изрично в договора за издръжка и гледане ,с оглед обстоятелства които кредиторът е знаел и освобождава ли се длъжикът ,когато кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице .Противоречието е с решение №20/2019г по гр. д № 2298/2018г, решение № реш.№ 863/2010г по гр. д № 1534/2009г и реш. № 494/2011г по гр.д № 642/2011г, трите на 4-то г.о на ВКС 3) Когато кредиторът е доволен от получените издръжка и грижи възможно ли е длъжникът да му предостави грижи ,които той не е готов да приеме и счита ли се това за неизпълнение.Противоречието е с решение №20/2019г по гр. д № 2298/2018г и решение № 863/2010г по гр. д № 1534/2009г на 4-то г.о на ВКС 4) Могат ли наследниците на кредитор да претендират последици от „непълно“според тях неизпълнение, когато кредиторът е приел предоставените му грижи и се е считал удовлетворен .Противоречието е с решение №20/2019г по гр. д № 2298/2018г, решение № реш.№ 863/2010г по гр. д № 1534/2009г и реш. № 494/2011г по гр.д № 642/2011г, трите на 4-то г.о на ВКС В отговор ищецът Г. М. О., представляван от адв Б. Б. оспорва наведените основания за допускане до касационно обжалване .Не са обсъждани показания на свидетели,които са заинтересовани и не е следвало да се кредитират изобщо -майката на ответника е и бивша съпруга на ищеца. Необсъдените доводи на касатора са по ирелевантни въпроси, поради което не е налице обосновка по поставения процесуалноправен въпрос.По материалноправните въпроси въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС, приведена и коментирана от защитата на ответника по касационната жалба (реш. №82/2011г, реш. №120/2019г по гр. д № 2768/2018г на 4-то г.о на ВКС и др.) Върховен касационен съд ,Трето гражданско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде допускано до касационно обжалване.Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по формулирания в изложението процесуалноправен въпрос разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС ,част от която цитирана от защитата Съгласно последователната съдебна практика, формирана в ППВС№1/1953г, ТР №1/2001г по т.д№1/2000г ОСГК и реш. №127/2011г по гр.д №1321/2009г ІV г.о, решение № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. реш. № 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о и др., споделяна от настоящия съдебен състав,съдът е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на решението всички доказателства по делото, всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право, както и доводите на страните. Въззивният съд не е обсъдил показания на свидетели, ангажиран от ответника за установяване на основните му твърдения, доводи и възражения по иска. Гласните доказателства са обсъдени обобщено и единствено по въпроси, за които няма противоречиви показания ,нито спор между страните. Конкретно установената нуждата на прехвърлителката от грижи е била ежедневна, предвид нейното състояние към момента на сключване на договора което не се е променило към подобряване за срока на действето му.Грижи за нея са полагани в необходимия обем,ежедневно,като извън някои спорни детайли безпротиворечиво се установява, че част от тези грижи е полагал ищеца О. и неговата съжителка, която го е подпомагала ,а друга част от грижите и издръжката е поел ответника М. -преобладаващо престирани не лично, а като е поето заплащането на вече уговореното (с ищеца ) възнаграждение за болногледачка от същото село. Нейното ангажиране в работно време през седмицата, продължило до смъртта на прехвърлителката ,според твърденията на ответника в определена степен е извикало и нуждата от сключване на процесния договор.Тези обстоятелства,както и доказателствата ангажирани за установяването им, също не са обсъдени от въззивния съд. От друга страна,здравословно състояние на прехвърлителката е налагало и грижи,надхвърлящи възложените на ангажираното срещу заплащане лице. Тази необходимост е компенсирана от грижите, полагани от ищеца,без ответникът да е бил изключван или възпрепятстван. Същевременно ищецът не е осъществявал грижите за своята майка за да подпомага или замести ответника ,не се твърди и не се установява той да е знаел ,че последният е поел задължение по договор за издръжка и гледане,срещу което е получил възмездно всички нейни имоти.При действието на договора прехвърлителката е продължила да живее в едно домакинство с ищеца О. разчитайки и на неговите грижи ,което е налагало съдът да обсъди два основни довда в защитата на ответника. Първият довод е ,че действиетлното очакване на неговата баба е било ситуацията да се запази, нейно е и условието договорът да остане в тайна,което според защитата е определящо за обема на алеаторното задължение на ответника при тълкуване на договора и определя съдържанието му .Вторият довод е,че така установените обстоятелствна са очертали пределите на изискваното,необходимото и възможното изпълнение по издръжка и гледане ,което прехвърлителката е приемала от него. Ответникът е изпълнявал грижите така, както са били желани и поискани от страна на прехвърлителката. Въззивният съд е следвало да обсъди всички доказателства, както и доводите на страните основани на тях за да даде разрешение за случай ,при който прехвърлителката още при сключването на договора е имала нужда от засилени грижи, надхвърлящи по интензивност и обем тези, които задълженият по договора е осигурявал за целия преиод на изпълнението. Осъществяване на необходими грижи в една част от ищеца О. - като трето лице за договора ,при твърдението на ответника за знание на двете страни по сделката,че тези грижи не се полагат като изпълнение по алеаторния договор,а независимо от него,съпоставено с явното съдържание на договореното в нотариалния акт е налагало да се прецени решаващо в каква степен кредиторът е освободил длъжника,налице ли е неизпълнение и могат ли при тези обстоятелства да се заявят последиците на неизпълнението от ищеца О., след като той е наследникът по закон. Не е налице противоречие на въззивното решение с формираната практика на ВКС по посочените в изложението материалноправни въпроси. Критерият на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква необосновано. Както е изяснено и в ТР № 30/1981 г. на ОСГК на ВС, наследниците на кредитора – прехвърлител, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради неизпълнението му от длъжника, до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Правото е имуществено и наследимо. Ако правото е възникнало,но не е упражнено приживе от прехвърлителя ,то може да бъде упражнено от правоприемниците му. В този смисъл е установената практика в реш. № 285/11 по гр.д.№ 1328/ 2009 г.ІV г.о, реш. №20/2015г по гр.д №1853/2014г, ІV г.о и др. Възможността правото на разваляне на договора да бъде упражнено от наследник не е ограничена от вида неизпълнение на алеаторното задължение ,включително и от гледна точка на дължимия негов обем. Обратно разрешение не е изводимо от приетото в реш.№20/2019г по гр. д № 2298/2018г на 4-то г.о на ВКС и решение № 863/2010г по гр. д № 1534/2009г на 4-то г.о на ВКС. В цитираната съдебна практика е утвърдено ,че по отношение на престирани и вече приети като пълно изпълнение от прехвърлителя грижи,т.е когато кредиторът е удовлетворен от изпълнение, което е считал за пълно ( за разлика от изпълнение ,при което макар да не е длъжен, приема нещо в по-малко или нещо различно като издръжка или грижа ), наследникът не би могъл да установявава друго. При горните обстоятелства и самия прехвърлител не би могъл успешно да се позовава на неизпълнение,водещо до разваляне на договора. Отликата,обусловила разрешението в изтъкнатата от касатора практика на ВКС е ,че обичайно изпълнението на алеаторното задължение продължава докато прехвърлителят е жив,затова и последният,предявявайки претенция за разваляне на договора поради неизпълнение приживе,с изявлението си до съда винаги(дори когато искът е неоснователен)засвидетелства своето (кредиторово) неприемане на предложено изпълнение ,без това да означава, че действително длъжникът е в неизпълнение на договорите си задължения.Затова и в установената практика на ВКС е подчертавано правилото на чл.87,ал.4 ЗЗД и интересът на кредитора,който е от съществено значение. Когато искът е предявен от наследник, от съществено значение също така е фактът на приемане на изпълнението от прехвърлителя приживе,като пълно. Приемането на грижите е от решаващо значение в отношенията между близки,в случая между прехвърлителката и нейния внук Водещо се преценява нуждата. Издръжка и грижи от които кредиторът няма нужда не могат да му се натрапват. Въззивният съд не е изключил възможността договорът да се изпълни ,когато нуждата налага и кредиторът приема грижите за него да се осъществяват чрез болногледач за сметка на длъжника ,задължил се по правило да ги полага лично, а решаващо е изтъкнал ,че осигурените по този начин грижи в случая не са били достатъчни по обем, за да е налице изпълнение на договора. Формулираният в т.3 на изложението въпрос, „когато кредиторът е доволен от получените издръжка и грижи възможно ли е длъжникът да му предостави грижи ,които той не е готов да приеме и счита ли се това за неизпълнение“,въззивният съд не произнасял ,тъй като поради необсъждане на редица обстоятелства по делото не е примал за установени фактическите предпоставки, водещи до посоченото във въпроса правно разрешение. Ето защо не са налице общите предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационни обжалване и по този въпрос.От обстоятелствата в настоящия случай би могло безпротиворечиво да се заключи ,че осъщестяваните от длъжника лично и чрез болногледач грижи са покривали само част от явно необходимите грижи,при положение че в договора няма уговорено отклонение от пълния им обем. Според тезата на ответника ,за това установено положение е имало причина,която и двете договарящи страни са съзнавали още при сключването му .В становището си ответникът определя тази причина като необходимост ,произтичаща от волята на прехвърлителката договорът да се запази в тайна от нейния син - ищеца Г. О., с когото живела в едно домакинство и чиито грижи баба Д. е продължавала да приема ,тъй като са били жизено необходими за нея. Затова ответникът е полагал толкова грижи ,колкото последната очаквала, изисквала и приемала от него, поради което е поддържал ,че своето изпълнение на алеаторното задължение добросъвестно е съобразявал със задължението си да осигури на прехвърлителката „спокоен живот, какъвто е водила до сега“. Така е записано в договора. Разликата между условностите,съобразявани в решение №20/2019г по гр. д № 2298/2018г на 4-то г.о и решение № 863/2010г по гр. д № 1534/2009г на 4-то г.о на ВКС и настоящия случай е, че за целия преиод на действие на договора - от неговото сключване до смъртта на прехвърлителката ,установената нужда от грижи при Д. О. е специфична, засилена и по-интензивна от тази ,която ответникът реално е предлагал и полагал ,съответно прехвърлителката е приемала от него ,като двете страни по договора са знаели, че по-големи по обем грижи са и ще продължат да бъдат необходими занапред ,също така и че тези грижи се полагат от ищеца О. към момента на сключване на договора, а също и по време на действието му. Именно по този начин, приемайки грижите от сина си с когото живее в едно домакинство ,при това не като действия ,чрез които ответникът изпълнява задължението си по договора последством включване на трето лице, прехвърлителката е получила всичко необходимо от което се е нуждаела ,както е приел и въззивния съд. Страните не са спорили,че до смъртта си прехвърлителката е получила в пълен обем реално необходимите й издръжка и грижи. Спорът е дали това е постигнато като резултат от изпълнение на договора от страна на ответника ,съответно има ли неизпълнение от негова страна, даващо основание за развалянето му, след като необходими и включени(съгласно явното съдържание на договора) грижи е полагал не длъжника ,а неговия баща О.,без договорно задълженият да му е възлагал това. Изводи на съда в тази насока липсват.Въпроси от обуславящо за изхода на спора значение,по които страните са водили спор, не са намерили отговор в мотивите на въззивното решение. Не е налице основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса как се определя обема на дължимата грижа за издръжка и гледане ,тъй като въззивното решение не е в противоречие с изтъкваната от защитата практика на ВКС. (решение №20/2019г по гр. д № 2298/2018г на 4-то г.о и решение № 863/2010г по гр. д № 1534/2009г на 4-то г.о на ВКС). Изпълнението,както и приемането му подлежат на доказване от задължените приобретатели по договора за издръжка и гледане. Извод за изпълнение на задължението спрямо прехвърлителя следва да се направи предвид засвидетелствана удовлетвореност на кредитора от изпълнението като признаците, критериите и особеностите на самото изпълнение ,както и тези на приемането му ,са изяснени в последователната и обилна практиката на ВКС, включително тълкувателна.( Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК, ТР Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”, решение №178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о., реш. №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС, ІІІ г.о., реш. №165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о., реш. №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о., реш. №818/2010г по гр.д №1371/2009 ІV, реш.№327/2015 по гр.д № 1205/2014 ІV г.о и др.) Налице е основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса ,формулиран в т.1 от изложението ,единствено във втората му част: следва ли при алеаторния договор изпълнението да се преценява съобразно конкретните нужди на прехвърлителя и поставените от него условия. Отговор на поставения правен въпрос следва да се даде като се отчетат особеностите на случай като настоящия ,включително кога обстоятелствата предпоставят извод, че обемът от грижи е бил приет от прехвърлителя приживе и така достатъчен, според очакваното. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.