Определение № 148 от 19.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 117/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Синдикът на „Ийст саут“ ЕООД /в несъстоятелност/, адв. М. В. обжалва определение № 3364/15.10.2019 г. по описа на Апелативен съд – София, ч.гр.д. № 2363/2019 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение за прекратяване на производството по делото поради неспазване на преклузивния срок по чл. 649 от ТЗ.

В частната касационна жалба жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага подробни съображения, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени определението на Апелативен съд - София и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия.

В изложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният жалбоподател сочи следните разрешени от Апелативен съд - София правни въпроси:

1 .Преклузивен или давностен е срокът за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 от ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД? Този срок спира ли да тече при постановено решение по чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 от ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност, или напротив тече и при спряно производство?

2. Спира ли да тече започналият вече едногодишен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал.1 от ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, в случаите когато след откриване на производството с решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, установени в хода на производството? В закона поставя ли се разлика между последиците на решението по чл. 632 от ТЗ, когато същото е постановено първоначално още с откриването на производството /ал. 1/ и когато същото е постановено в хода на производството, след като първоначално е било открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ?

3.Какво е съотношението на нормата на чл. 632 от ТЗ спрямо нормата на чл. 647 от ТЗ - като специална към обща, или двете имат самостоятелно действие? В случай, че двете норми не са в съотношение една спрямо друга, как се отразява спирането на производството по несъстоятелност върху течението на сроковете, започналите да текат преди постановяване на акта за спиране?

4.Допустимо ли е при спряно производство по несъстоятелност, определени срокове да продължават да текат, или напротив - при спряно производството по несъстоятелност следва да се счита, че спират да текат всички срокове, предвидени в несъстоятелността доколкото това е единственото законосъобразно разрешение на този въпрос, с оглед принципите на предвидимост и правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита?

5.Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 632, ал. 3, във връзка с ал. 5 от ТЗ и по отношение на други срокове в производството по несъстоятелност, в частност по отношение на едногодишния срок по чл. 647, ал. 1 от ТЗ, или в случая е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез съдебната практика?

6.Спира ли да тече едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 от ТЗ с постановяването в хода на производството по несъстоятелност на решение по чл. 632, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ТЗ за спиране на производството? И в случай, че отговорът е положителен, от кой момент продължава течението на спрения срок като в случая може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 632, ал. 3 от ТЗ и да се приеме, че остатъкът от започналия, но неизтекъл едногодишен срок започва да тече от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2 във вр. с ал. 5 от ТЗ?

По отношение на поставените въпроси с № 1-5 касаторът релевира наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, а по отношение на въпрос № 6 – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 553/07.10.2014 г. по в.т.д. 727/2014 г. на Апелативен съд Пловдив и определение № 295/1.05.2017 г. по в. гр. д. № 5496/2016 г. на Апелативен съд София.

По делото е депозиран отговор от Х. Л. и Е. Г..

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение 15.10.2019 г. Апелативен съд София е потвърдил разпореждането на Софийски градски съд за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с решение № 201 от 30.01.2015 г. по т. д. № 4191/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, след отмяна на отхвърлителното решение № 1078 от 12.06.2012 г. по т. д. № 1442/2010 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ била обявена свръхзадължеността на „Ийст Саут“ ЕООД, [населено място], с начална дата 31.12.2010 г. и било открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 740 от 04.05.2015 г. по т. д. № 1442/2010 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 632 ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ била прекратена дейността на „Ийст Саут“ ЕООД, [населено място], дружеството било обявено в несъстоятелност и било спряно производството по несъстоятелност.

С решение № 376 от 29.02.2016 г. по т. д. № 4091/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, обявено в търговския регистър на 09.03.2016 г., било отменено решението за спиране на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ и делото било върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният състав е констатирал в своето определение, че съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ (т. е. възобновяване на производството по искане на кредитор в едногодишен срок след прекратяването му на основание на чл. 632, ал. 1 ТЗ), а ако прихващането е извършено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече от извършването на прихващането. Според въззивния съд, по силата на тази разпоредба допустимостта на така посочените в нея искове за попълване масата на несъстоятелността била обусловена от предявяването им в рамките на едногодишен срок, чиято начална дата била определена в зависимост от условията, при които е било открито производството по несъстоятелност, а именно: при откриването му с решение по чл. 630 ТЗ това била датата на постановяване на решението по ал. 1 ТЗ, на която съгласно чл. 634а ТЗ производството се смятало за открито (а не от неговото обявяване в търговския регистър), а при откриването му по реда на чл. 632 ТЗ — моментът на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство.

В случая, според въззивната инстанция, производството по несъстоятелност по отношение на ответника „Ийст Саут“ ЕООД (н.), [населено място] било открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ - № 201 по т. д. № 4191/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, което било постановено на 30.01.2015 г., от която дата е започнал да тече едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че след като първоинстанционният съд е постановил спиране на 30.04.2015 г. на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът за предявяване на настоящите искове започвал да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство, а не от датата на постановяване на решението по чл. 630 ТЗ. Този довод не можел да бъде възприет, тъй като, според въззивния съд, в случая не било налице възобновяване на спряното производство, а отмяна на решението, с което производството е било спряно. Възобновяване по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ било налице, когато е отпаднала пречката за по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност, изразяваща се в липсата на налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по него и разноските не са предплатени по реда на чл. 6296 ТЗ. Тогава производството се възобновявало по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ поради настъпили в едногодишния срок след вписване на решението за спирането обстоятелства, а именно: установяване наличието на достатъчно имущество или депозиране от страна на кредитор на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 6296 ТЗ. В случая, спирането било отменено от въззивния съд поради начална липса на основание за спиране на производството за несъстоятелността на „Ийст Саут“ ЕООД /в несъстоятелност/. С отмяната на решението за спиране производството, според въззивния съд, то не се възобновявало по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ, а продължавало.

Въззивният състав е приел, че тезата на жалбоподателите, според която, срокът започвал да тече от датата на възобновяване, би била състоятелна само в случай, че спирането било постановено със самото решение за откриване на производството по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, но не и в случаите на чл. 632, ал. 5 ТЗ, какъвто бил процесният. Възражението за спиране на срока за предявяване на исковете също е възприето от въззивния съд като неоснователно, тъй като едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ бил преклузивен, поради което не подлежал на спиране или прекъсване и поради това, когато производството по несъстоятелност било открито при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ, започвал да тече от датата на постановяване на решението и не се засягал от последващото спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ.

По тези съображения въззивният съд е приел, че срокът за предявяване на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, съответно по чл. 135 ЗЗД, не бил спазен, доколкото исковата молба не била подадена до 01.02.2016 г. (понеделник) включително, който бил последният възможен ден за спазването му съобразно чл. 60, ал. 2 вр. ал. 6 ГПК - първият следващ присъствен ден, а била подадена по пощата на 04.02.2016 г., т. е. извън рамките на срока.

Касаторът релевира и довод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради вероятната му недопустимост и очевидната му неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Производството по настоящето дело пред Върховния касационен съд е било спряно на основание чл. 229, т. 7 от ГПК до приключване на тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав констатира, че на 13.07.2020 г. е постановено Тълкувателно решение № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Това води до отпадане на пречките за произнасяне по искането за допускане на решението до касационно обжалване, на основание чл. 230 от ГПК. Поради това ще следва да се възобнови производството по делото.

Допускането на касационно обжалване на въззивното определение, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се извършва при спазване на нормативните изисквания, установени от законодателя в чл. 280 от ГПК.

Служебно, касационната инстанция, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, може да допусне касационно обжалване, ако установи, че обжалваното определение е вероятно да е нищожно или може евентуално да се установи недопустимост на определението. Извън така посочените предпоставки, касационно обжалване се допуска само на основание мотивираните от касатора въпроси, след констатиране наличието на изискванията на чл. 280 от ГПК.

Касаторът релевира основание за недопустимост на въззивното определение, но при извършената служебна проверка не се установява наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

По отношение на поставените допълнителни основания, настоящият съдебен състав намира, че е мотивирано по всички посочени правни въпроси, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. А по отношение на въпрос 6 сочи и противоречие с практиката на апелативни съдилища. Последното посочено допълнително основание не може да представлява допълнително основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Но предвид посоченото противоречие с практиката на ВКС, макар и бланкетно, намира, че касационната инстанция може и служебно да извърши правна квалификация на посочените основания от касатора. В случая по отношение на въпросите, следва да се възприеме, сочено основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Позоваването на противоречие на обжалваното определение с практиката на различни апелативни съдилища, не е предвидено в закона допълнително основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на първия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел, че срокът по чл. 649 от ТЗ е преклузивен. Това разрешение съответства на приетото с т. 2 от ТР 2/12.07.2020 г. по тълк.д. 2/2018 г. на ОСТК, съгласно което срокът по чл. 649 от ТЗ за предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността е преклузивен, той не подлежи на спиране и на продължаване. За начало на срока по чл. 649 от ТЗ законодателят е въвел изискването да има открито производство по несъстоятелност и назначен синдик, независимо от това дали служебен, временен или постоянен синдик. Тези условия са налице при откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 630 ,ал. 1 от ТЗ. Ако решението е постановено на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, началото на срока е от възобновяване на производството, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ. При открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, започналият да тече срок по чл. 649 от ТЗ не се прекъсва и не се спира, поради това, че е преклузивен. Не намира приложени и чл. 61, ал. 1 от ГПК, нито чл. 229 от ГПК. При осъществено последващо спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, срокът по чл. 649 от ТЗ не спира да тече, не се прекратяват правомощията на синдика. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посоченото разрешение. Приемайки, че в конкретния случай, е открито производство по несъстотяелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, няма основание да се приеме, че не е започнал да тече срока, както и че при спряно производство по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ, липсва основание за се приеме, че преклузивният срок по чл. 649 от ТЗ, е спрял да тече и съответно не е налице спазването му от ищците за предявяване на исковете, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с посочената задължителна практика. Този въпрос не може да съставлява основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втори и шести, поставени правни въпроси. Така очертаните правни въпроси са обусловили решаващите мотиви на въззивния съд. А именно, че след като е открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, от последващото спиране на производството по несъстоятелност не влияе на започването, прекъсването или спирането на преклузивния срок. В случая въззивният съд е изложил мотиви, че следва да се приеме, че от откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ започва да тече срокът за предявяване на иска с правно основание чл. 649 от ТЗ. С посоченото тълкувателно решение, бе разяснено приложението на чл. 649 от ТЗ в следния смисъл, а именно, че следва да има открито производство по несъстоятелност, за да се предявят предвидени в чл. 645, 646, 647 ТЗ и чл. 135 от ЗЗД, конститутивни искове за попълване масата на несъстоятелността. Срокът е преклузивен и решителен. Идеята на законодателя е да се упражнят правата на кредиторите в определен срок, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността. Поради това е предвидено, че се изисква открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 630 от ТЗ и назначен синдик, временен, постоянен или служебен. Всички синдици са носители на еднакви правомощия, включително да предявят посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ искове. Това изключва възможността срокът по чл. 649 от ТЗ да тече от откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Но не е налице основание за спиране на вече предявен иск след открито производство по несъстоятелност, на основание чл. 630 от ТЗ, когато има постановено последващо спиране, на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ в хода на открито производство по несъстоятелност. В такава хипотеза, както в настоящия случай, на основание ч 630, ал. 1 от ТЗ е започнал да тече срокът за предявяване на искове, предвидени в хипотезата на чл. 649, ал.1 от ТЗ. Не започва нов срок, не спира вече започналия да тече срок, не се прекъсва от спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 5 от ТЗ. Не започва да тече нов едногодишен срок след спиране на производството по несъстоятелност.

В случая, въззивният съд е отчел началото на срока на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съобразно задължителното съдържание на нормата. Освен това е съобразил действието на съдебните решения, постановени за откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 634 от ТЗ. Действително както е посочено, е постановено решение, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, от Софийски апелативен съд по т.д. 4191/12 г., с което след отмяна на искането за откриване на производство по несъстоятелност, е открито такова, определена е началната дата на свръхзадълженост и е открито производство по несъстоятелност, като е назначен и временен синдик. Това решение е било отменено от Върховния касационен съд, по реда на инстанционния контрол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд. Впоследствие с решение № 663 от 20.3.2018 г. по т.д. 1967/17 г., САС, ТО, 5 състав, е открито производство по несъстоятелност. В тази хипотеза не може да се приеме, че срокът по чл. 649 от ТЗ е прекъснат или спрян. Следва да се приеме, че решението за откриване на производство по несъстоятелност, на основание чл. 634 от ТЗ подлежи на незабавно изпълнение. Отпадането на неговите последици са възможни само, ако е отхвърлена молбата. В този смисъл първоначалното откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 630 от ТЗ, поради допуснатото предварително изпълнение, запазва последиците си, не се поражда обратна сила за тях и за извършени действия на основание откритото производството по несъстоятелност в хипотезата на отменено и върнато за ново разглеждане когато при новото разглеждане молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е отхвърлена, а отново е достигнат до извод за наличие на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. В този смисъл е определение № 422 от 25.6.2019 г. по ч.т.д. 1096/19 г., 2 ТО на ВКС. Изцяло съобразени са изводите на въззивния съд с посоченото тълкувателно решение и определение на ВКС.

Това налага извод, че в конкретния случай, срокът за предявяване на исковете, предвидени в чл. 649, ал.1 от ТЗ, започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност, което в случая е първоначално постановеното решение от 30.1.2015 г. Същият е изтекъл на 30.1.2016 г., събота, почивен ден. Следователно, последният възможен ден, в който да се спази срокът за предявяване на искове, включени в хипотезата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, е 1.2.2016 г., понеделник, работен ден. В случая, исковата молба е подадена на 4.2.2016 г., след изтичане на преклузивния срок.

Изводите на въззивния съд са в съответствие с посоченото тълкувателно решение и практика на ВКС, обективирана в посоченото определение и това изключва наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на останалите поставения въпрос 3, настоящият съдебен състав намира, че не представляват общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд изцяло се е съобразил с действието на спирането в хипотезата на чл. 632, ал. 5 от ТЗ, с оглед и конкретното проявление на факта, че решението на първоинстнационния съд, постановено на това основание, е отменено. Не е налице разрешение, така както е посочено в т. 3 от поставените правни въпроси. Въззивният съд не е разглеждал съотношение между нормите на чл. 632 и чл. 647 от ТЗ като цяло. А е посочил, така както е съответно на решението, посочено в Тълкувателно решение 2/2018 г. на ОСТК, че срокът за предявяване на исковете не се прекъсва. Подробно е разяснено в Тълкувателното решение, че от значение е открито производство по несъстоятелност като начало на срока е решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ или чл. 630, ал. 2 ТЗ, поради което нов срок поради последващо спиране не започва да тече. В случая, постановеното определение, е изцяло в съответствие с приетата задължителна практика на ВКС. Поради това посоченият правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на четвъртия, поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че този въпрос също не е разрешен в противоречие с посоченото тълкувателно решение. Подробно бе разяснено, че срокът по чл. 649 от ТЗ започва да тече, не се спира и не се прекъсва. Така формулираният правен въпрос е също така теоретичен и не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на петия поставен правен въпрос, същият не е разрешен от въззивния съд, не е обусловил изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не може по този правен въпрос да се допусне касационно обжалване.

Предвид наличието на задължителна практика на ВКС, е изключено приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид липсата на мотиви, изложени от касатора за осъвременяване на приложимата задължителна практика или за отстраняване на неправилно тълкуване.

Не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По изложените вече съображения, не може да се приеме, че определението е очевидно неправилно. Такова основание би било налице, ако може да се извърши проверка само на основание обжалвания акт, без същинска проверка на касационните основания. При тази проверка, настоящият съдебен състав не установи наличието на соченото основание

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение