Определение № 4786 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ф. Г. против решение № 1134/26.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 8323/2024 г. от ІІІ бр.състав на СГС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната от касатора част, съдът е определил режим на лични отношения на малолетното дете на страните с бащата, както следва: Всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 17:00 часа в четвъртък, а ако детето е на училище или детско заведение – след края на учебните занятия, респ. заниманията в детското заведение, до 18:00 часа в неделя на същата седмица; този режим не важи (не се прилага) за времето от 10.00 часа на първи юли до 19.00 часа на шестнадесети юли на всяка нечетна година, за времето от 10.00 часа на първи август до 19.00 часа на шестнадесети август на всяка четна година, всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 10:00 часа на двадесет и седми декември, от 10.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18.00 часа на първи януари на следващата нечетна година, всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник, всяка четна от 10.00 часа на първи юни до 10.00 часа на втори юни, всяка четна година през есенната ваканция, определена от министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция, всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция, както и всяка година от 10.00 часа на тридесети януари до 10.00 часа тридесет и първи януари; - всяка четна година от 10.00 часа на първи юли до 19.00 часа на шестнадесети юли; - всяка нечетна година от 10.00 часа на първи август до 19.00 часа на шестнадесети август; - всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 10:00 часа на двадесет и седми декември; - от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на първи януари на следващата четна година; - всяка нечетна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; - всяка нечетна от 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско заведение – след края на учебните занятия) на първи юни до 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско заведение – до началото на учебните занятия) на втори юни; - всяка нечетна година през есенната ваканция, определена от министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; - всяка четна година през междусрочната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; - всяка година от 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско заведение – след края на учебните занятия) на двадесет и седми ноември до 10.00 часа (а ако детето е на училище или детско заведение – до началото на учебните занятия) на двадесет и осми ноември. Съдът е приел, че е бащата има много добър родителски капацитет, преценен през призмата на способността му да полага добрите му възпитателски качества (установени с социалния доклад на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ - М., заключението на приетата експертиза), полаганите от него грижи за детето (при неговото отглеждане по време съвместно съжителство на страните, а след раздялата– при осъществяване на личните си отношения с малолетната, в който смисъл са констатациите в социалните доклади в двете инстанции, СПЕ, показанията на свидетел), отношението и емоционалната привързаност към детето и на детето към него (констатирани въз основа изслушването на страните, заключението на приетата от въззивния съд СПЕ и наблюденията при социалните проучвания). Съдът е приел за установено, че бащата притежава емоционална интелигентност, усет към емоционалните потребности на детето, желание за сътрудничество с малолетната, за която и този родител е авторитет (с оглед съобразителната част на експертизата). Прието е, че той изразява желание и готовност за разширен режим на лични отношения с дъщеря си, което начинът на изпълнение на трудовата му функция му позволява разполага с подходящи жилищни условия за престой, вкл. с преспиване на детето при него и може да разчита на подкрепата на своя баща при отглеждането на детето през времето, когато то ще пребивава в неговия дом. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Поставените въпроси касаят задължението на съда да съобрази всички критерии при определянето на родителския капацитет на родителите, да са ръководи от интереса на детето при определянето на режима на лични отношения и преценка на всички обстоятелства при определяне на режима на лични отношения. Съдът не се е отклонил от цитираната от касатора съдебна практика, като е подчертал няколкократно, че определения режим на лични отношения е съобразен най-вече с интереса на детето, като определения режим на лични отношения е в по-голяма степен разширен от други сходни случаи, като в тази насока не е мотивирал изводите си изцяло и само на експертизите по делото, а е отчел и коментирал всички събрани по делото доказателства. Изцяло в интерес на касатора са изводите на съда за наличието на много добър родителски капацитет на бащата, като в тази връзка е определен и един сравнително широк режим на лични отношения с детето. Не може да се сподели извода на касатора за наличието на противоречие с цитираните решения, доколкото при различните казуси, фактическата обстановка е различна, като правните изводи на съда не са в противоречие с трайната практика на ВКС, още повече, че решението е поставновено, съобразявайки интереса на детето, като основен и водещ критерий при определянето на режима на лични отношения с бащата – касатор. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС