Определение № 204 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 518/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение от 20.10.2011 г. по гр. дело № 10348/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2009 г. по гр. дело № 9597/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Д. Л. Г. трудово възнаграждение за периода от месец декември 2005 г. до 18.06.2006 г. над 3373,82 лв. да уважения размер 5711 лв. и лихва за забава за неизплатени възнаграждения за периода 10.01.2006 г. - 18.03.2008 г. в размер на 1415,91 лв. на основание чл. 245, ал. 2 КТ и да заплати 2610 лв. обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира касационната жалба процесуално недопустима. С първоинстанционното решение против жалбоподателя са уважени искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 5711 лв. за посочен период от време и 1415,91 лв. лихва за забава за периода 10.01.2006г. - 18.03.2008г., както и 2610 лв. обезщетение за тримесечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът по иска е обжалвал решението пред въззивния съд в частта, с която първият иск е бил уважен за сумата над 3373,82 лв. до 5711 лв., т. е. за разликата от 2337, 18 лв., за присъдената лихва 1415,91 лв. и за обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 2610 лв. Според чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В настоящия случай следва да се приеме, че цената на иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение пред въззивния съд е в размер на 2337,18 лв. лв., тъй като първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в уважената част за посочената разлика. Решението в частта, с което иска е бил уважен за 3373, 82 лв. като необжалвано е влязло в сила, т. е. цената на този иск пред въззивния съд е редуцирана до размер 2337,18 лв., който е под 5000 лв. и това прави касационната жалба в тази част на обжалваното решение процесуално недопустима. Останалите искове за парични вземания са с цена на всеки иск също до 5000 лв. Предвид изложеното касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.