Определение № 132 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1150/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 137/ 18.01.2021 г. по ч.гр.д. № 11/ 2021 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 265 637/ 04.12.2020 г. за връщане на исковата молба на С. Ф. Х. на основание чл. 130 ГПК по предявените искове съответно по чл. 62, ал. 4 СК срещу Е. П. Я. и Ф. О. Х. – за оспорване на бащинството и по чл. 69 СК срещу С. С. А. и Е. П. Я. – за установяване на произхода от бащата поради неспазването на срока по чл. 62, ал. 4 СК. Определението се обжалва от С. Ф. Х. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (обща и допълнителна) по следните въпроси: 1. Налице ли е колизия между нормите по чл. 62, ал. 4 СК и по чл. 69 СК и коя е водещата? 2. Задължението на съда да разгледа всяка молба за защита по чл. 2 ГПК допуска ли да се предяви иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, когато е изтекъл законният срок по чл. 62, ал. 4 СК за оспорване на произхода от бащата и за установяване на този произход? 3. В колизия ли са нормите по чл. 62, ал. 4 СК и чл. 26, ал. 1 от Закона за трансплантация на тъкани и клетки и коя е водещата? 4. В колизия ли са нормите по чл. 62, ал. 4 СК със Закона за наследството, доколкото недопускането на иска за оспорване, респ. установяване на произход от бащата е пречка наследственото правоприемство да е съответно на действителния (на биологичния) произход? 5. В колизия ли са правните норми по чл. 62, ал. 4 СК със Закона за гражданската регистрация и следващата от последния необходимост актовете за гражданско състояние да удостоверяват верни данни? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че допускането на касационния контрол по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК извежда с довод, че определението е явно несправедливо, защото пречи да бъде установен действителния, биологичен произход на ищеца. Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК); от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът, чието право на иск по чл. 62, ал. 4 и по чл. 69 СК обжалваното определение отрича; при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че процесуалната пречка за допустимост на исковете по чл. 62, ал. 4 и чл. 69 СК произтича от: 1) преклузивния срок за оспорване на бащинството – съгласно чл. 62, ал. 4 СК пълнолетно физическо лице може да оспори произхода си от бащата до една година от навършване на пълнолетието; 2) чл. 71 СК, който не допуска лице с установен произход от бащата да предявяви иск по чл. 69 СК за установяване на произход от (друг) баща; 3) законовата възможност да се съединят исковете по чл. 62, ал. 4 и по чл. 69 СК, която налага извода, че неспазването на срока по чл. 62, ал. 4 СК от ищец с установен произход от бащата извежда недопустимост и на съединения иск по чл. 69 СК и 4) това, че ищецът С. Х. е навършил пълнолетие на 02.06.2018 г., а исковете са предявени на 25.11.2020 г., т.е. след 1-годишния срок по чл. 62, ал. 4 СК. Характеристиката на исковете за оспорване на произход по чл. 62 СК и на сроковете за тяхното предявяване са изяснени в ТР № 2/ 25.02.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2014 г. Отрицателните отговори на всички повдигнати от касатора въпроси произтича пряко от тълкувателния акт. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната власт, т.е. и за касационния състав. Това изключва соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Правната уредба на произхода в историята на Третата българска държава е съдържала и съдържа императивни правни норми. В обществен интерес са и преклузивните срокове, предвидени в Семейния кодекс, за исковете за оспорване, респ. за установяване на произход. Обжалваното определение съответства на тази уредба. Изключено е и соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК „очевидна неправилност/ „очевидна несправедливост“, която според касатора възпрепятствала възможността по съдебен ред да установи своя действителен, биологичен произход от бащата. При тези мотиви, съдът