Определение № 742 от 18.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 382/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на К. Ю. и А. Р. и двамата граждани на Л. срещу решение №16 от 20.01.2012 г. по в.т.д. № 355/2011 на Варненски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 231/15.03.2011 г. по т.д. №72/2010 г. на ОС-Варна В ЧАСТТА, с което е отхвърлен искът на касаторите срещу [фирма] за сумата от 79 264,05 лева –лихви за забава за периода от 18.10.2007 г. до датата на разваляне на договора 21.10.2009 г. и по касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.В. срещу същото въззивно решение В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение и [фирма]-гр.В. е осъден да заплати на К. Ю. и А. Р. сумата от 140 122 евро,ведно със законната лихва от 18.01.10 г. до окончателното плащане, като платено на отпаднало основание –развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за 7 029,74 лева-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от разваляне на договора до датата на предявяване на иска-18.01.2010 г. и разноски в размер на 17 465,94 лева. В касационните жалби се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение в съответните части и се иска отмяната му и произнасяне по същество. Всяка от страните изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба на противната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен писмен договор от 16.02. 2007 г., по силата, на който ответникът [фирма] се е задължил да построи и прехвърли на двамата ищци апартамент № F -25 на пети етаж с площ и разположение, съобразно подробното описание в договора срещу задължението на двамата ищци-купувачи да заплатят пълния размер на цената от 140 122 евро на вноски, съгласно договора. Прехвърлянето на собствеността следва да стане в 20-дневен срок от окончателното плащане на цената, при условие, че сградата е завършена в груб строеж. В последствие по заявление от 12.03.2008 г. от страна на инвеститорът [фирма] след започването на строежа е поискана промяна в статута на сградата, в която се намира апартамента и трансформацията му в офис, което е одобрено със забележка в издаденото разрешение за строеж. В последствие е започнала процедура по обжалване на акта за промяна на жилищния статут на сградата, завършила с определение № 2251 от 19.02.2010 по адм. дело №146/2010 Г. на Административен съд-Варна. Ж. статут на имота е окончателно придобит, според решаващия съдебен състав, едва на 03.09.2010 г., видно от издаденото на тази дата разрешение за ползване. Ето защо, след като към датата на плащане на последната вноска от договорената цена- 24.09.2007 г., респ. 20 дни след това ответникът не е изпълнил своите задължения по договора, а вместо това в последствие е иницирал процедура по промяна статута на имота от жилищен в офисен, то към датата на отправеното едностранно предизвестие за разваляне на предварителния договор за продажба, получено на 21.10.2009 г. от ответника, за ищците е било налице основание за разваляне на договора без предизвестие, поради неговото виновно неизпълнение в хипотезите на чл.87 ал.2 от ЗЗД. При това положение е налице основанието по чл.55 ал.1, предл.трето от ЗЗД за връщане на платената цена като такава получена от ответника на отпаднало основание:развален предварителен договор. Присъдена е и лихва за забава върху така дължимата сума на отпаднало основание за периода от развалянето на договора до датата на предявяването на иска, а за периода, от падежа на задължението за предаване на готовия предмет на договора до датата на развалянето му искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, доколкото в случая не се е касаело за изискуема парична престация, а за предметна, което изключва присъждането на обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва за този период на забава. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателите- ищци, които жалят горното решение само в последната отхвърлителна част се сочи като обуславящ изхода на спора въпросът за това, дали при положение, че една искова претенция е счетена за неясна и противоречива при нейното уточнение с допълнителна молба може да се прецени като предявяване на нов иск и да не бъде допуснато нейното изменение. Така зададеният въпрос не се явява изобщо правен,т.е. по тълкуването и прилагането на правна норма, а такъв който касае преценка на конкретни обстоятелства изложени в една искова молба и се преценява за всеки случай поотделно. Следователно не е налице изобщо поставяне от страната на правен въпрос от значение за спора, който да бъде поставен на преценка по допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т1-т.3 от ГПК, което изключва наличието на основания за допускане до касация на жалбата на двамата ищци. От страна на жалбоподателя [фирма] в изложението на основанията за допускане до касация се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за допустимостта да се събират доказателства от страна на въззивния съд извън хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК и за това, дали наличието на административна процедура по промяна статута на един имот от жилищен в офисен само по себе си, т.е. без фактическо внасяне на конструктивни и строителни промени, е основание за развалянето без предизвестие на предварителен договор за продажбата на същия имот, съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД. За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии, като правен въпрос релевантен за изхода на спора в настоящият случай се явява въпросът за това дали наличието на административна процедура по промяна статута на един имот от жилищен в офисен само по себе си, т.е. без фактическо внасяне на конструктивни и строителни промени, е основание за развалянето без предизвестие на предварителен договор за продажбата на същия имот, съгласно чл.87 ал.2 ЗЗД. По този конкретен въпрос липсва формирана задължителна практика на ВКС и не е представена от страната казуална такава. При това положение е налице основанието за допускане до касация предвидено в чл.280 ал.1, т. 3 от ГПК: въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е налице необходимост от тълкуване на правната норма на чл.87 ал.2 ЗЗД, с оглед конкретното й приложение в настоящия случай. Относно това, дали за допустимостта да се събират доказателства от страна на въззивния съд извън хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК е налице ясна и непротиворечива правна разпоредба и съдебна практика по нея и не налице някое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК. С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.