Определение № 141 от 04.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2019 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№1046/28.01.2019 г., подадена от адвокат М. П. – процесуален представител на ищеца Д. С. Д., от [населено място], област С. З., против решение №397/18.12.2018 г. по гр.д.№1416/2018 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ГО, I въззивен състав, с което съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.203, ал.ал.1 и 2 ЗОВСРБ(отм.), чл.158, ал.2, във връзка с чл.159 ПКВС/отм./, чл.194, ал.ал.1 и 2 ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД. срещу Военно формирование 24620-с.Свобода, община Чирпан, област Стара Загора. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението са поставени няколко правни въпроса. По шестия от тях, който съдът уточнява и конкретизира правния въпрос е както следва: „Относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.“ Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Съдът намира, че производството по делото следва да се спре на основание чл.292 ГПК, тъй като един от поставените въпроси в изложението е предмет на тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,