Определение № 1609 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински университет - София, представляван от юрисконсулт Д. П., срещу частта на решение № 1894 от 01.04.2024 год. по въззивно гр. д. № 12988/2022 год. на Софийския градски съд, с която, след частична отмяна на решение № 49275 от 24.02.2020 год. по гр. д. № 54115/2018 год. на Софийския районен съд, се уважава негаторният иск по чл. 109 ЗС на „Туин-В“ ЕООД и „Велеви Фарма“ ООД за осъждане на касатора да премахне за своя сметка двойна метална преграда, затваряща въздушен проход под сграда с идентификатор 68134.1001.917.2, която елиминира възможността МПС да маневрират във вътрешната улица, обслужваща изключително процесния имот, означена като пунктирана линия в зелен цвят и надписана в червено 3 в кръг на комбинираната скица - приложение № 1 към СТЕ, която скица е приподписана от съда и е обявена за неразделна част от съдебното решение. Според касатора, абсолютно неправилно въззивният съд аргументира решението си, позовавайки се на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 2-ро ЗУТ, в нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от същия закон и при очевидна неправилност на извода за наличие на директен достъп до улица от собствения на ищците аптечен склад, находящ се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичния факултет при Военно-медицинска академия, находяща се в УПИ I - „За МА и ВВМИ“ в кв. 387 по плана на гр. София. Изтъква, че по законова дефиниция улиците се урегулират с подробните устройствени планове и се нанасят с улични регулационни линии, като от приложената СТЕ по делото - неразделна част от въззивното решение, е видно, че до имота на ищците няма отразена улица, а и такава няма как да има, доколкото това пространство е част от УПИ - публична държавна собственост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава още на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по конкретно формулирани въпроси относно изясняване съдържанието на понятието „улица“ по смисъла на ЗУТ, начина за осъществяване на автомобилен достъп до обекти в един УПИ и възможността да се приеме за установено съществуването на улица, без същата да е отразена в ПУП за територията. Искането е за отмяна на въззивния съдебен акт и за постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли претенцията на ищците и да се преразгледа въпросът за дължимите разноски в производството, включително като се присъдят и сторените пред настоящата инстанция. В писмен отговор ищците „Туин-В“ ООД и „Велеви Фарма“ ООД, заедно представлявани от адв. П. К., поддържат становище за необоснованост на оплакванията на касатора и за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след извършена проверка, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При произнасяне по наведените доводи за наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК съобразява следното: С решение № 50127 от 01.12.2022 год. по гр. д. № 1189/2022 год. на ВКС е отменено решение № 260043 от 04.01.2022 год. по в. гр. д. № 12315/2020 год. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да посочи точното местонахождение и характеристики на поставените преградни съоръжения, както и да посочи от къде се осъществява достъпът до аптечните складове на ищците, като онагледи констатациите си на скица. След приемане заключението на тази експертиза, на въззивния съд е указано да обсъди поотделно за всяко едно от описаните преградни съоръжения, дали поставянето му съставлява неоснователно действие, създаващо пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем и в зависимост от това да разреши спора, доколкото представените от ответника указания във връзка с установяване на пропускателен режим не съдържат подробни и детайлни предписания за начина, по който да се осъществява този пропускателен режим до сградата на Факултета по дентална медицина към Медицински университет - София. Съгласно констатациите на въззивния съд при повторното разглеждане на делото, по същото е установено, а и не е спорно между страните, че ищците са собственици на описаните в исковата молба аптечни складове, находящи се на приземния етаж в ниското тяло на сградата на Стоматологичен факултет при ВМИ в УПИ І - за „МА и ВВМИ“, кв. 387 по плана на гр. София, местност „Бул. България“. Поземленият имот, заедно с всички сгради от медицинския комплекс „Медицински университет - София“, са предоставени за управление на ответното висше учебно заведение, като за удостоверяване на това обстоятелство са представени по делото актове за публична държавна собственост № 06894 от 08.12.2008 год. и № 09062 от 10.03.2016 год. Не е спорно също така, че процесните съоръжения, чието премахване се иска, са поставени и/или се поддържат от ответника по делото. В изпълнение указанията на ВКС от въззивния съд е допусната СТЕ, по която вещото лице дава заключение за това, че аптечните складове на ищците се намират в сгради с идентификатори 68134.1001.917.7 и 68134.1001.917.6 по КККР на гр. София. Третото оградно преграждение /за което производството остава висящо пред настоящата инстанция/ представлява двойна метална врата, затваряща въздушен проход под сграда 68134.1001.917.2, която ограничава възможността за маневриране в съобразната задънена улица /вътрешна за УПИ/ между сгради с идентификатори 68134.1001.917.7 и 68134.1001.917.4. Достъпът до аптечните складове на ищците се осъществява от ул. „Св. Георги Софийски“ през ул. „Д-р Тодор Даскалов“ и задънена улица между сгради с идентификатори 68134.1001.917.7 и 68134.1001.917.4, като това е единственият логистичен подход към вход/изходите на аптечните складове. По данни на изслушаните свидетели на ищците автомобилите влизат в логистичния подход напред, излизат на заден ход и няма как да обърнат вътре, тъй като мястото е тясно. Интересът си от уважаване на претенцията ищците обосновават именно с твърдението, че двойната метална врата /съоръжение № 3 на скицата към заключението на вещото лице/ елиминира възможността МПС да маневрират в тази вършена улица, обслужваща изключително процесния УПИ. Считат, че вратата е незаконна, поставена в нарушение на ЗУТ и всякакви строителни правила. За да уважи така предявения иск, въззивният съдебен състав се позовава на заключението на вещото лице, събраните свидетелски показания, както и на приложени по делото схема за организация на движението на Столична община, отдел „Организация и безопасност на движението“ и решение по т. 35 от протокол № 16 от 26.04.2016 год. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община, от които е видно, че въздушният проход под сграда с идентификатор 68134.1001.917.2 е бил предвиден като място за маневри. Приема, че доколкото се касае за задънена улица и по констатации на вещото лице същата е с дължина над 100 м., то за разрешаване на възникналия правен спор следва да се съобрази разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 2-ро ЗУТ, съгласно която задънени улици, по-дълги от 100 м., завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. С оглед на това е достигнат изводът, че с преместването на двукрилната врата от единия на другия край на прохода ответникът е отнел възможността на ищците /а и на всички МПС, в това число линейки/ да маневрират в отреденото за това място без да се установява основанието за това, с което неминуемо се създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем, като се вземат предвид предназначението на собствените им аптечни складове и създаденото затруднение за обслужващите ги превозни средства. При тези решаващи съображения на въззивния съд за уважаване на предявения негаторен иск по отношение на поставената от ответника метална врата в прохода - тунел под една от сградите в медицинския комплекс, разположена във вътрешността на УПИ II - „За стоматологичен комплекс към МА-МУ“ в кв. 387А по КККР на гр. София, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка на доводите на касатора за постановяването му в противоречие с материалния закон и при очевидна неправилност на извода за наличие на директен достъп до улица от собствения на ищците аптечен склад. По смисъла на цитираната разпоредба, при съмнение за очевидна неправилност обжалваният въззивен съдебен акт се допуска до касационно обжалване независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което поставените от касатора правни въпроси не се обсъждат в настоящото изложение. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,