Определение № 944 от 26.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 627/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат с определение № 143/11.01.2024 г. по адм. дело № 28/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, спор за подсъдност между същия съд и Административен съд София - град относно разглеждането на исковата молба на П. Петков. Първоначално искът е бил предявен пред АССГ, който с определение № 147/05.01.2024 г. по адм. дело № 14/2024 г. по описа на същия съд прекратява производството с извода, че последното е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, с която се претендират вреди от незаконосъобразни актове, издадени от длъжностни лица. Посочил е, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като нито една от двете алтернативи не обосновава местната подсъдност на АССГ, предвид което и с оглед обстоятелството, че ищецът се намира в Затвора Стара Загора, изпраща делото по подсъдност на АС - Стара Загора. Административен съд – Стара Загора в сезиращото определение е посочил, че в исковата молба като правно основание на предявения с нея иск са посочени освен норми от ЗОДОВ и такива от ГПК и НК, в същата са изброени 27 ответници и без конкретизиране на петитума, без да са изложени фактите, на които се основава искът. Съставът на АС - Стара Загора е приел, че от съдържанието на исковата молба не може да се направи извод, че е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сметнал е, че релевантните за подсъдността на делото обстоятелства е следвало да бъдат изяснени от АССГ по реда, предвиден в чл. 129, ал. 2 от ГПК във връзка с пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал.2 от АПК, преди делото да бъде изпратено по подсъдност на компетентния нему съд. Приел е, че изпращането на делото от АССГ по подсъдност на АС Стара Загора, без извършването на горните процесуални действия, е лишено от основание. Така мотивиран, АС - Стара Загора е прекратил производството и е повдигнал припирня за подсъдност пред Върховен административен съд. Настоящият състав на Върховен административен съд, намира за правилна констатацията на АС - Стара Загора, че предметът на спора по делото не е неизяснен. С оглед което ВАС в състав формиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК, не би могъл да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност между Административен съд - Стара Загора и Административен съд София-град относно разглеждането на нередовна искова молба на Петков. Видно от материалите по делото пред нито едно от двете съдилища не е представена искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, в която ясно и непротиворечиво да са посочени фактическите обстоятелства, свързани с твърдяното от ищеца увреждане, не са уточнени вредоносните актове и действия, характерът и видът на вредите, срещу кого е насочен искът, неговата цена, липсва ясно формулиран петитум. Въпреки липсата на тези обстоятелства, АССГ съдилища е дало правна квалификация на исковата претенция, от която е направен извод за неподсъдност на спора пред него. От своя страна АС Стара Загора, като е констатирал нередовността на исковата молба, не е инициирал отстраняването на пороците и довеждането до допустимост на същата. Съгласно чл. 135, ал. 4 АПК споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав. В хипотезата на чл. 135, ал. 4 АПК споровете за подсъдност могат да бъдат разрешени само след ясно и непротиворечиво изясняване на предмета на правния спор, който се установява от редовната искова молба, с която е сезиран съдът. Този извод се налага от обстоятелството, че компетентността на състава по чл. 135, ал. 4 АПК е специална и е ограничена само до разрешаване на спора за подсъдност между спорещите съдилища и не включва възможност за предприемане на процесуални действия във връзка с редовността на исковата молба. В настоящия случай, поради непрецизност на обстоятелствената част на исковата молба и поради липсата на останалите реквизити на същата, спорът за подсъдността на делото не може да се разреши. Предметът на иска е бил неуточнен още при образуване на делото пред АССГ и въпреки неизясняването му, делото е било изпратено на АС – Стара Загора по подсъдност. При това положение настоящият състав, формиран по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, намира, че делото, по което е постановено сезиращото определение, трябва да се върне на сезиращия съд - Административен съд – Стара Загора, който да извърши следващите се процесуални действия за пълното отстраняване на нередовностите на исковата молба, като би могъл, при необходимост, и да укаже на ищеца за възможността за ползване на правна помощ. След отстраняване нередовността на исковата молба, в случай че спорът за подсъдност все още е налице, следва да сезира състава по чл. 135, ал. 4 АПК. Водим от гореизложеното, Върховния административен съд, Трето отделение