Определение № 2792 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ж. П. против определение № 1944/11.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 2118/2023 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че при предявен установителен иск, ,съдът служебно следи за допустимостта на иска,т.е.извършване на преценка за неговата допустимост, като е длъжен при постъпването на исковата молба и преди разглеждане по същество на спора,да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима,ръководен единствено от наведените в исковата молба твърдения и без да обсъжда представените към нея доказателства. Поради невъзможността на самия ищец да направи уточнение на исковата молба в искания от съда смисъл съобразно указанията-дали е обжалвано постановлението за възлагане и с какъв акт е завършило производството, съдът е изискал данни от ХОС и ХРС. Прието е, че тези негови действия са именно във връзка със задължението му служебно да следи за допустимостта на иска и с тях съдът не е излязъл извън пределите на служебното начало,закрепено в разпоредбата на чл.7 ГПК,както счита жалбоподателя. Съдът е посочил, че не намира да е нарушено и правото на защита на ищеца,доколкото същият е имал възможността да се запознае със събраните и приложени по делото данни,което е направил, видно от многобройните молби,изходящи от него и от назначения му особен представител,в които е изразявал становище по постъпилите писма и удостоверения. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че определението е очевидно неправилно – основание за допускане до обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Доводите на жалбоподателя в насока на твърдението му за наличие на очевидна неправилност, са свързани изцяло със извършените служебни справки във връзка с проверка на допустимостта на предявените искове. Безспорно е, че съдът служебно се произнася по допустимостта на предявения иск, като извършените служебни справки в настоящия случай са, както е посочил въззивния съд в обжалваното определение, във връзка с невъзможността на самия ищец да направи уточнение на исковата молба в искания от съда смисъл съобразно указанията. Съдът не е събрал служебно доказателства по съществото на спора, а единствено и само във връзка със своето задължение да направи проверка на допустимостта на предявените искове. Предвид изложеното, не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, поради което и касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС