Определение № 821 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1829/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] срещу решение № 640/29.05.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 3069/2023 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 97/09.10.2023 г. по т.д. № 137/2022 г. на Софийски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н. С. А., [населено място], обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП, реализирано на 19.01.2022 г. в [населено място] от водач с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, над сумата от 40000 лв. до присъдения размер от 80000 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 19.01.2022 г. на ищцата по иска – настоящ ответник по жалбата са причинени телесни увреждания от водач на лек автомобил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при касатора. Изложени са съображения, че пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, като приносът е определен на 20 %. По отношение на размера на обезщетението от 100000 лв. решаващият състав е съобразил травматичните наранявания (разместено счупване в горната трета на лявата бедрена кост, счупване на напречния израстък вляво на четвърти поясен прешлен, контузия в окосмената част на главата и мозъчно сътресение); проведеното лечение, по време на което ищцата е претърпяла две операции със спинална анестезия с интензивни болки, страдания и неудобства, като болките продължават; трайните, дефинитивни увреждания (функцията на увредения долен крайник при силно качествено и количествено променена походка, която се осъществява с две помощни средства-патерици, невъзможност за клякане и ставане до изправен стоеж, скъсяване с около 2 см на левия долен крайник), както и трайните белези от проведеното оперативно лечение (по външностраничната повърхност на лявото бедро от тазобедрената става до долната му трета, както и в областта на коляното) и атрофиралата мускулатурата на левия долен крайник, включително и усложненията (тромбоза на дълбоките венозни съдове на левия долен крайник и предвид травмата на лявата млечна жлеза - оперативно лечение с незарастнала секретираща рана). Решаващият състав е съобразил и увредено психическо състояние, невъзможността на ищцата да се грижи сама за себе си и промяната в начина й на живот и социално общуване след произшествието. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпроси, свързани с прилагане на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, като въвежда довод, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. По поставения въпрос съществува задължителна и постоянна съдебна практика, в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно решение – ППВС № 4/23.12.1968 г. и други решения, постановени по конкретни спорове, съгласно която понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е настъпило; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им; възрастта на пострадалия и намаляването на работоспособността му. В случая въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил, като е обсъдил събраните доказателства за конкретните факти по делото. Изследвал е тежестта и вида на уврежданията и как същите са се отразили на физическото и психическото здраве, на емоционалния и социалния живот на пострадалата; съобразил е интензитета на претърпените болки и страдания, проведеното лечение и неговата продължителност, възрастта на пострадалата и затрудненията от различно естество, включително трайните увреждания. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е въведено с твърдения за противоречие на въззивното решение с основни принципи в правото относно деликта, както и на закона и на събраните доказателства. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква да са допуснати особено тежки пороци на въззивния акт, които да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът не е конкретизирал твърденията си за очевидна неправилност на решението и с оглед на изложените касационни доводи единствено относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е предмет и на обсъдения правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, съставът на ВКС намира, че въведената очевидна неправилност на обжалваното решение не е налице. По изложените съображения касационно обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд