Определение № 309 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1396/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АЛО.БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. В., срещу определение № 45 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 343/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о., с което е върната касационната жалба на „АЛО.БГ“ ЕООД срещу въззивно решение № I-53 от 31.05.2019 г. по в. гр. д. № 468/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и производството по делото е прекратено. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, иска се неговата отмяна и разглеждане на касационната жалба в частта по иска за нищожност на решението на общото събрание на ЕС по чл. 26, ал. 1, предложение 1 ЗЗД. Ответникът по частната жалба Етажна собственост „Бизнес център – Кондоско“ не е подал отговор. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че подадената касационна жалба е срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Определението е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че е предявен иск за установяване нищожността на решение на Общо събрание на ЕС по чл. 26, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, който не попада в предвидените изключения чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът е поискал решенията да бъдат отменени като "незаконосъобразни и нищожни" не обвързва съда, който следва да квалифицира спорното право. В конкретния случай, сочените пороци на решението на ЕС са правилно квалифицирани по чл. 40 ЗУЕС, доколкото твърденията на ищеца са били, че в решението са допуснати нарушения при изчисляване на таксите за управление на база кв. м. на общите части на сградата на всеки собственик и, че същите са изчислени в противоречие с определения в ЗУЕС начин. Решението на общото събрание на ЕС е нищожно когато редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; общото събрание е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича; или липсва /не е взето/ решение, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Във всички станали случай решението подлежи на отмяна по чл. 40 ЗУЕС. Както законосъобразно е констатирал предходният състав на ВКС, въззивното решение по така предявените искове, правилно квалифицирани като такива по чл. 40 ЗУЕС и не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение