Определение № 570 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 102/2026 г.
ВКСII търговско отделение25.02.2026 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел “Планинска школа Амбарица”, [населено място] срещу решение № 157 от 08.07.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Ловешки окръжен съд. Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел “Планинска школа Амбарица”, [населено място] срещу решение № 157 от 08.07.2025 г. по гр. д. № 306/2025 г. на Ловешки окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 312 от 27.12.2024 г. по гр. д. № 179/2024 г. на Троянски районен съд, сдружението-касатор е осъдено, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, да предаде на Сдружение с нестопанска цел “Български туристически съюз”, [населено място] държането върху описания недвижим имот – хижа „Амбарица“, находяща се в НП „Централен балкан“, ведно с оборудването и инвентара в нея и заедно с два склада и трафопост. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – Сдружение с нестопанска цел “Български туристически съюз”, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 15.12.2025 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 – за търговски дела. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и в съответствие с уговорения от страните наем по чл. 7 от сключения между тях договор от 02.04.2014г. – една минимална работна заплата за страната, която за 2016 г. е 420 лв. (определена с ПМС № 235 от 28.12.2015 г.), възлиза на сумата 5040 лв., т. е. същата е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол за търговските дела, каквото е и настоящото дело с оглед осъществяваната в обекта дейност. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав