Определение № 4836 от 24.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 562/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 4980 от 22.11.2024 г., подадена от С. С. И. и С. И. М. чрез адвокат С. Ф. М. от АК – К. срещу въззивно Решение № 126 от 15.10.2024 г. по в.гр.д.№ 125/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, ІІ състав. Ответниците по жалбата С. И. Ю. и Н. Ф. Ю. са депозирали отговор чрез адвокат Р. Ж. от АК – Х.. Поддържат, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендират разноски за защитата пред ВКС. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивното решение е потвърдено Решение № 162 от 27.03.2024 г. по гр.д.№ 1518/2022 г. на Районен съд - Кърджали, с което С. С. И. и С. И. М. са осъдени да преустановят всяко навлизане в поземлен имот, представляващ УПИ *-* в кв. 13 по плана на [населено място], [община], с площ 896 кв.м., собственост на ищците С. И. Ю. и Н. Ф. Ю., както и да премахнат всички монтирани и изградени от тях съоръжения – вкопан в земята маркуч за снабдяване с вода, шахта със спирателен кран, монтирана в земята сонда с помпа, захранваща се с ел. ток, поставено на едно от дърветата ел.табло, дървен навес. Произнасяйки се по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, въззивният съд е съобразил, че страните не спорят относно титулярството на собствения на ищците УПИ *-* в кв. 13 по плана на [населено място], общ. К., както и че ответникът С. С. И. е собственик на съседния УПИ *-* с площ 600 кв.м. В отговора на исковата молба ответниците са признали, че през 2011 г. са изградили в ъгъла на имота, собственост на ищците, сонда, като са монтирали помпа за водоподаване, като са поддържали, че това е станало със съгласието на ищците. От назначената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е установено, че в имота на ищците са изградени: трайно съоръжение – вкопан в земята маркуч по протежение на имота, с който ответниците се снабдяват с вода от друг източник (маркуча влиза в двора, стига до събирателната шахта, оттам продължава през целия двор до имота на ответниците), шахта със спирателни кранове, стоманобетонна шахта, в която е поставена сонда с помпа, която се захранва с ел.ток. Установено е също, че е разкъсана и на места премахната телена ограда, монтирано на едно от дърветата ел.табло, през което минава ток за помпата, както и направени паянтови бараки на границата между двата имота на страните, с навлизане в имота на ищците. Съгласно експертизата изградените съоръжения не позволяват застрояване на имота и неговото ползване в пълнота по всякакъв начин, същите са разположени по цялата площ на имота и накъсват неговата цялост, допълнително, съчетавайки комбинацията от вода и електричество, представляват опасност за обитаване и ползване на самия имот. Съоръженията са направени без проекти и разрешения от компетентните органи за строеж и експлоатация на подобен вид съоръжения. Назначената по делото тройна СТЕ е потвърдила и детайлизирала констатациите и изводите на едноличната. Уточнено е, че изградените съоръжения имат характер на строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, и в частност – сондажния кладенец за обществени потребности на гражданите като водовземно съоръжение е строеж 6-та категория и за него трябва да има издадено разрешение за строеж, както и че само част от навеса на изградената барака навлиза в имота на ищците. Обстоятелството, че сондажният кладенец с помпа в имота на ищците е изграден от ответниците, както и че същите ползват вода от това съоръжение, е установено и от показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Р. (майка на ищцата С. Ю. и на ответницата С. М.), Р. Ю., О. Б. и М. А.. При така установените факти въззивният съд е намерил предявения иск за основателен. Посочено е, че ответниците са изградили в имота на ищците съоръжения – сондажен кладенец, включващ сондажна помпа, захранваща се с ел.ток, и подземна водоснабдителна мрежа към имот с пл.№ * (собственост на ответника С. И.) – вкопан в земята маркуч за снабдяване с вода, разпределителна шахта със спирателен кран. Част от навеса на изградената от ответниците барака навлиза в имота на ищците. Изградените съоръжения не позволяват застрояване на имота на ищците и неговото ползване в пълнота по всякакъв начин, същите са разположени по цялата дължина на имота и не позволяват да се приложи отреденото по план бъдещо строителство съобразно предназначението на имота (ниско застрояване – до 10 м), както и че са направени без проекти и разрешения от компетентните органи за строеж и експлоатация на подобен вид съоръжения. Обобщено е, че са налице неправомерни действия на ответниците по иска, изразяващи се в изграждане на горепосочените съоръжения без проекти и разрешения от компетентните органи за строеж и експлоатацията им, които нарушават правото на собственост на ищците и правят невъзможно ползването на имота им по предназначение. За ирелевантен е счетен доводът на ответниците по иска, че съоръженията са били изградени със съгласието на ищците, доколкото липсват съответните разрешения за строеж и доколкото към настоящия момент ищците изрично изразяват несъгласието си и искат прекратяване на неоснователните действия и премахване на съоръженията, които им пречат да упражняват своето право. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Пороци от първите два вида не се твърдят, а по делото не са налице данни, които да поставят под съмнение валидността и допустимостта на обжалваното решение. Не е налице и „очевидна неправилност“, доколкото ВКС констатира, че въззивният акт е постановен в съответствие с приложимия закон при спазване на основните начала в процеса и е аргументиран в съответствие с правилата на логиката. Изцяло съобразени са постановките на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които на основание чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Отсъствието на издадени строителни книжа и учредено облигационно или вещно основание за разполагане на процесните съоръжения в имота на ищците аргументира извод за неоснователност на действията. В ТР 4/2015 г. е разяснено, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и като пример за това са посочени случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Именно такъв е и настоящият случай, при който в съответствие със закона и задължителната практика по приложението му е постановено уважаването на негаторния иск. С оглед настоящото произнасяне касаторите следва да заплатят на ответниците по касация разноските, които са направили за защитата пред ВКС – сумата 1 400 лв., представляваща договорени и заплатени в брой адвокатски възнаграждения за един адвокат (л.л. 14 и 15). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия