Определение № 404 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3518/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Й., подадена чрез адвокат Ж. Б., срещу решение № 83/09.06.2022 г. по в. гр. д. № 20225000500159/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 604/2021 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката Й. за разкриване на тайната на осиновяването й и предоставяне на информация за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп до съдебното дело за пълно осиновяване № 338/1971 г. на Димитровградски районен съд и чрез издаване на преписи от първичния й акт за раждане и на удостоверение за родствени връзки. Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд не се е съобразил с директния ефект на чл. 8 КЗПЧОС, както и че делото е разгледано при неизяснена фактическа обстановка – и двете съдебни инстанции не са уважили искания за събиране на доказателства за биологичните родители на молителката, въз основа на които последните да бъдат призовани и изслушани. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, при позоваване на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, А. А. Й. формулира следния въпрос: Кои са „важните обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване на произхода на осиновеното лице? със следните подвъпроси: 1. „Представлява ли „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105 СК установяването на генетични предразположения и болести?“; 2. „Следва ли молителят да има установени в хода на производството здравословни проблеми, за да са налице „важни обстоятелства“ за разкриване на произхода му по смисъла на чл. 105 СК?“ и 3. „Следва ли молителят да посочи конкретни факти, свързани с пречки за брак?“. Поддържа, че в атакуваното решение горепосоченият обобщен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/202 г. на ВКС, ІV г.о., а поставените към него три подвъпроса удовлетворяват изискването за допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон при недопускането на поискани доказателства за разкриване на биологичните родители на молителката с оглед обезпечаване на законовото изискване за призоваването и изслушването им в производството по чл. 105 СК, което съдът дължи да извърши и служебно. Пловдивска апелативна прокуратура не е подала отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т.е. тя е допустима. Не са налице обаче релевираните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. За да приеме за неоснователна молбата с правно основание чл. 105, ал. 1 СК, въззивният съд е намерил за установено, че с решение от 07.05.1971 г. по гр.д. № 338/1971 г. на Димитровградски районен съд е допуснато пълно осиновяване на молителката от осиновители К. и А. Й.. Посочил е въз основа на служебно изискани справки, че това дело не е налично в архива на съда, няма препис от решението по него, и информация за него е почерпена единствено от деловодните книги на съда, в които се съдържат само имената на молителката и осиновителите и диспозитива на решението. Заключил е, че в районния съд, допуснал осиновяването, няма данни за рожденните родители на осиновеното дете, вкл. за рожденната му майка. От изисканото по служебен почин на първоинстанционния съд писмо от 09.11.2021 г. на Община – Д., след проверка в регистрите за гражданско състояние на общината, се установява, че липсват данни и документи относно осиновяването на молителката, налице е само акт за раждане с вписани родители – осиновителите, като общината не разполага нито с решението на съда по осиновяването от 07.05.1971 г., нито с безспорни данни относно първичния акт за раждане, съставен преди постановяването на решението по чл. 54 СК /отм./. Пловдивски апелативен съд е счел, поради това, че в институциите, където следва и може да е налична конкретна и достоверна информация относно рожденните родители на осиновеното дете – районният съд, допуснал осиновяването през 1971г., и общината, където са създадени и се съхраняват данните относно акта за раждане, няма информация за рожденните родители на осиновената молителка, при което не може да бъде изпълнено изискването на закона за евентуалното им изслушване като предпоставка за разглеждане на молбата с правно основание чл. 105, ал. 1 СК по същество. Въпреки това на молителката е дадена възможност от първоинстанционния съд по нейно искане да бъдат потърсени допълнителни доказателства от архива на Дом „Майка и дете“ – [населено място], но такива не са постъпили по делото. С последващи молби Й. е поискала от съда да се изиска от [община] справка за съставени актове за раждане на момичета, родени на или около дата 04.03.1971 г., с оглед възможността рождената дата да е променена по искане на осиновителите, в които актове е вписано пълно осиновяване със съдебно решение от осиновители К. и А. Й., както и да се изиска такава справка от РЗИ – Х., в която счита, че се съхранява архива на Дом „Майка и дете“ – [населено място], с оглед установяване на рожденните й родители. Горепосочените молби са оставени без уважение, като въззивният съд се е аргументирал, че се касае за изискване на информация, засягаща не конкретно молителката, а широк кръг лица, при което недопустимо и чувствително би се засегнал личния живот на други правни субекти. Освен това е посочил, че по начало съответното здравно заведение, в което се ражда дете, следва да разполага само със съответните здравни данни във връзка с раждането, но не и с такива относно евентуално последващо осиновяване, още повече, че това произтича от тайната на осиновяването, при което данни относно осиновяването следва да има и да се търсят от органите, които създават и съхраняват такава информация – съда и общината. Подчертал е, че в случая от молителката се търси по недопустим начин информация от институции, които не са оторизирани да я съхраняват, а освен това се изисква извършването на преценка от съответен служител, каквато той не дължи и няма право да извършва, защото тя би засегнала интересите на други родени и пребивавали в дома деца, респективно тайната на евентуално тяхно осиновяване. Поради гореизложеното, при липсващи съдебно дело по осиновяването и решението по него, вкл. при липсващ първичен акт за раждане, решаващият съд е заключил, че отсъства обективна възможност да се издирят и установят данни за самоличността на биологичните родители на молителката, респ. на рожденната й майка, а за да се уважи молбата с правно основание чл. 105, ал. 1 СК, необходимо условие е тяхното изслушване от съда /чл. 105, ал. 1, изр. 2 СК/. При тези решаващи съображения е отхвърлил същата. Освен горепосоченото формално основание за неоснователност на молбата с правно основание чл. 105, ал. 1 СК, въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви за отхвърлянето й – неналичието на изискуемите от законодателя „важни обстоятелства“, обосноваващи разкриване на тайната на осиновяването. Посочил е, че молителката е на 50 г. и според собственото й твърдение в молбата, тя е семейна, с две деца, материално осигурена, т.е. тя е човек с изградена собствена идентичност и затова е неоснователно съображението, че информация за биологичния й произход е необходима за изграждане на нейната идентичност. Моралните и сантиментални съображения за осъществяване на контакт с рожденната майка и с роднини по биологичен произход е счел, че не съставляват важно обстоятелство, налагащо разкриване на тайната на осиновяването. Тъй като липсват твърдения за генетични заболявания на молителката и нейните деца и обстоятелство за лечението на евентуални такива е намерил за хипотетично, а не конкретно, и затова непокриващо съдържанието на „важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК. Същото е изложил и досежно довода на молителката за евентуално кръвосмешение с роднини по биологичен произход, не за нея, а за нейното поколение. По основанията за допускане на касационно обжалване: Поставеният от касаторката единствен обобщен въпрос за важните обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които може да се допусне разкриване на биологичния произхода на осиновено лице, не удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно горепосочения тълкувателен акт, материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за крайния изход на конкретното делото и да е обусловил решаващата воля на съда. Въпросът за наличието или не на „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105, ал. 1 СК, както и за това кои са тези обстоятелства, няма обуславящо значение за изхода на конкретното охранително производство. Това е така, защото въпреки положената дължима грижа от съда, в съответствие с приложимото по такова дело приоритетно служебно начало, не са установени рожденните родители на молителката, за да могат да бъдат призовани и изслушани в съответствие с нормата на чл. 105, ал. 1, изр. 2 СК. Установяването на рожденните родители на осиновеното лице, респективно на рожденната майка, е възведено от законодателя в необходима предпоставка за разглеждане на молбата за разкриване на тайната на осиновяването по същество, с оглед предвидената възможност тази категория правни субекти да бъдат изслушани и да заявят своето становище, за да може да бъде изследван и преценен баланса между трите защитими групи лични права и интереси – на осиновения, на осиновителите и на рожденните родители /в този смисъл и мотивите на решение № 161 от 19.01.2021 г. по гр.д. № 1179/2020 г. на ВКС, ІV г.о./. При неустановяването въобще на рожденните родители, респ. на рожденната майка, горепосочената преценка не може да бъде извършена и това е достатъчно основание за неоснователност на молбата с правно основание чл. 105, ал. 1 СК. За молителката не съществува законова пречка да подаде нова молба по чл. 105, ал. 1 СК, в случай че се снабди с допълнителни доказателства за биологичния си произход. Доколкото липсата на безспорни доказателства за последния е решаващото правно съображение на въззивния съд да отхвърли молбата за разкриване на тайната на осиновяването, поставеният въпрос с неговите три подвъпроса, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е без значение за крайния изход на делото и не може да обуслови извод за допускане на касационния контрол. Неосъществяването на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно, за да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, без да е нужно обсъждането на наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност, която се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В настоящия случай не са налице такива квалифицирани състави на неправилност. Наведените от касаторката доводи за нарушения на процесуалния закон, дори да биха могли да се приемат за основателни, касаят обикновената неправилност на съдебния акт, но не и очевидната такава като основание за допускане на касационния контрол. На основание гореизложеното, не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение