Определение № 264 от 18.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1742/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Трудово-производствена кооперация „Свежест“ срещу решение №136 от 18.06.2020 г. по в.гр.д.№95/2020 г. на ОС Добрич. С обжалваното решение е потвърдено решение №1354 от 11.12.2019 г. по гр.д.№2292/2019 г. на РС Добрич, с което са отменени следните решения, взети на 25.06.2019 г. от общото събрание на член-кооператорите на ТПК „Свежест“: за изключването на Д. И. И. като член-кооператор; за предсрочно прекратяване пълномощията на Д. И. И. като председател на УС; за избор на Л. С. Н. за член на УС; за избор на Д. Д. П. за председател на УС. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и въз основа на тях да направи своите правни изводи и да постанови решение и има ли право да решава спора по същество по ненаведени от страните оплаквания нито в исковата молба нито във въззивната жалба. 2. Може ли съдът в рамките на производството по чл.58 от ЗК да разглежда основания за отмяна на решенията на ОС, на които ищецът не се е позовал. 3. Има ли законова забрана на член-кооператор, предложен за изключване, да се връчи индивидуална покана, съдържаща подробно описание на извършените от него нарушения, в какъв срок следва да му бъде връчена индивидуална покана и следва ли същата да бъде включена в общата покана за свикване на ОС. Спрямо първи и втори въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо трети въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация Д. И. И. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, с което е направен извод за основателност на предявения иск по чл.58, ал.1 от ЗК, въззивният съд анализирайки събраните по делото доказателства е приел, че член-кооператорите са били уведомени за насроченото за 25.06.2019 г. извънредно общо събрание с покана, залепена на видно място в административната сграда на кооперацията на 10.06.2019 г., с което е спазено е изискването на чл.16, ал.1 от ЗК поканата да бъде разгласена по ред, определен в чл.37, ал.1 от Устава, най-малко четиринадесет дни преди деня на провеждане на заседанието. Установил е, че в документа дневният ред на заседанието е посочен по следния начин: прекратяване пълномощията на председателя и изключването му като член кооператор; избор на нов председател; попълване състава на Управителния съвет, а решенията, които е трябвало да бъдат подложени на обсъждане и гласуване от общото събрание са формулирани най-общо - в тях не е посочено конкретно какво е наложило свикването на Извънредно общо събрание, както и какво е наложило разглеждане на въпросите от дневния ред. Посочил е, че по-късно, на 24.06.2019 г., Д. И. И. е получила индивидуална покана да присъства на извънредното общо събрание, насрочено за следващия ден - 25.06.2019 г., като в тази индивидуална покана ѝ е предоставена възможност да даде писмени или устни обяснения относно заключението на финансовия одит и предприетите действия по предсрочно прекратяване на пълномощията ѝ като председател, на основание чл.51, ал.1, т.5 от Устава на кооперацията и именно в този документ се съдържат твърдения за липса на парични средства в касата на кооперацията, постъпили от плащания по договори за наем с пет лица и нефактурирана електроенергия. Изложил е съображения, че в ЗК е уредено разгласяването единствено на поканата по чл.16, ал.1 от ЗК, но не и изпращането на индивидуална покана до предложения за изключване член-кооператор, като последната е изпратена до Д. И. по волята на членовете, инициирали извънредното общо събрание, с оглед обезпечаване правото ѝ на защита и даване на обяснения по чл.13, ал. 3 от ЗК - необходимост от изготвяне на такава е възникнала, тъй като в поканата по чл.16, ал.1 от ЗК не се съдържат обвинения за извършени нарушения от Д. И., а формулирането на такива и довеждането им до знанието на последната осигурява възможността ѝ да даде обяснения. Изразил е становище, че при наличието на твърдения за извършени нарушения от член-кооператор и искане за изключването му, в негова полза се поражда правото му на защита, като съществен елемент от това комплексно право е и правото на обяснения на член-кооператорът, в които последният може да вземе отношение по твърденията и евентуално да ангажира доказателства за оборването им, а същото е установено в чл.13, ал.3 от ЗК. Счел е, че за да бъде пълноценно упражнено, член-кооператорът трябва да бъде уведомен за нарушенията, които считат, че е извършил и това уведомяване да бъде извършено в срок, който ще му позволи да организира защитата си, като в този смисъл в индивидуалната покана, получена на 24.06.2019 г., се съдържа описание на деянията, с които са осъществени нарушенията, но получаването й ден преди заседанието, съществено е ограничило правото на защита на Д. И., защото за по-малко от 24 часа не е възможно да бъде взето отношение по обвиненията за причинени вреди и да бъдат ангажирани доказателства. Приел е, че срокът, който е следвало да бъде съобразен при изпращане на индивидуалната покана, е този по чл.16, ал.1 от ЗК, изводим от нормите на чл.13, ал.3 от ЗК и на чл.16, ал.1 от ЗК - в първата е установено правото на предложения за изключване член-кооператор да даде обяснения пред общото събрание, а във втората е предвиден четиринадесетдневен срок, който представлява гаранция за упражняването на това право. С оглед изложеното е достигнал до извод, че с получаването на индивидуална покана, съдържаща обвинение за извършени нарушения, ден преди заседанието, а не в срока по чл.16, ал.1 от ЗК, правото ѝ на защита е било нарушено, тъй като възможността да даде обяснения по чл.13, ал.3 от ЗК е била ограничена в темпорален аспект, поради и което решенията за изключването на Д. И. като член-кооператор и за прекратяване на пълномощията ѝ като председател са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Настоящият състав на ВКС намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По първата част на формулирания от касатора първи въпрос е формирана константна практика на ВКС /вкл. и цитираните в изложението решения/, съобразно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящия състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, като в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, възражения на ответника. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквото не се твърди в случая/, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. На следващо място по отношение на втората част на първи въпрос и втори въпрос, в практиката на ВКС е несъмнено, че пределите на проверката, която съдът извършва при предявен иск по чл.58, ал.1 от ЗК за отмяна на решение на общото събрание на кооперацията, се разпростират до съответствието на решението със закона или устава по наведените от ищеца в срока за предявяване на иска, основания за отмяна. В случая в исковата молба се съдържат: изрично оплакване относно съдържанието на поканата от 10.06.2019 г., в частност липсата в тази покана на посочване на основанията за изключването на член-кооператора, както и доводи, че индивидуалната покана е връчена едва на 24.06.2019 г., които съображения по същество са поддържани и в отговора на въззивната жалба. Обсъждайки посочените основания за отмяна, въззивният съд отново се е съобразил с практиката на ВКС, а наведеното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на първи и втори въпрос не се установява по делото. Касационно обжалване не може да се допусне и по третия от въпросите. В решението не се съдържат изводи за наличие на законова забрана за връчване на индивидуална покана до член кооператора, нито такива, че индивидуалната покана следва да бъде включена в общата, поради което в тази си част, третият от въпросите не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Също така, по отношение съдържанието на поканата е налице константна практика на ВКС /според която, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член - кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на кооператора, респективно такива, извършени съвместно с други член - кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване/, а от друга страна, разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗК, предвиждаща връчване на поканата най-малко 14 дни преди деня на провеждане на общото събрание, е ясна и непротиворечива, поради което не се налага и тълкуването й, респективно не се установява бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,