Определение № 519 от 17.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 430/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1407/02.05.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 884/2012г. от Пловдивския окръжен съд, с което потвърдено определение от 20.01.2012г. на съдията по вписванията при АВ - СВ [населено място] по молба вх.№ 953/20.01.2012г. за отказ да се отбележи допълнително споразумение - анекс № 3/20.01.2011г. към договор за наем от 21.12.2006г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписвания е постановен поради невнасяне на дължимата за отбелязването държавна такса, определена по чл.3 вр. чл.2 на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Изложени са съображения, че таксата е определена правилно и е неоснователно възражението, че невнасянето й не е основание за отказ на съдията по вписванията да извърши нотариалното действие. Частният жалбоподател е поставил въпросите за обхвата на проверка на съдията по вписванията, вкл. дали невнасянето на държавна такса по молбата е основание за отказ да извърши исканото действие. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С определение № 639/25.10.2012г. ВКС, ТК, І отделение спря производството по ч.т.д.№ 430/12г. до постановяване на решение по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС. С ТР № 7/2012г. от 25.04.2013г. по тълк.д.№ 7/2012г. ОСГТК на ВКС прие, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производство по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписвания, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Отговорът на този въпрос, даден в ТР № 7/12г., както и по въпросите за обхвата на проверката на съдията по вписванията, налага извод, че въззивното определение е постановено в съответствие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване не са допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд