Определение № 359 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. И. срещу определение на Кюстендилски окръжен съд № 433 от 02.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 263/ 2016 г, с което е потвърдено определение на Кюстендилски районен съд от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 393/ 2016 г. за прекратяване на производството по предявен от частния жалбоподател против В. В. И. осъдителен иск. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която Т. И. И. предявява срещу В. В. И. иск за заплащане на 2 000 лв (частично от вземане в общ размер 10 000 лв) обезщетение за неимуществени вреди. Цената на иска се определя от търсената сума (чл.69 ал.1 т.1 ГПК), а тя е под 5 000 лв. Въззивното решение по този иск не би подлежало на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 т.1 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават преграждащи развитието на делото определения на първоинстанционния съд по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационния контрол. Следователно обжалваното определение е окончателно (независимо че в него неправилно е посочено обратното) и частната жалба е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд