Определение № 4548 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3483/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. К. И., чрез процесуалния му представител адв. Е. Е., срещу определение № 798/01.06.2026 г. по в. ч. гр. д. № 455/2026 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено протоколно определение от 13.03.2026 г. по гр. д. № 4253/2024 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на ищеца И. К. И. за приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на сметна претенция против ответника Д. Г. Н.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че съсобствеността между страните е възникнала единствено по наследяване от общ наследодател, налице е делба на наследство в чист вид и разпоредбата на чл. 70 ЗН е приложима. Твърди се, че двата поземлени имота, предмет на сметната претенция, са били част от наследственото имущество и не са налице при извършването на делбата поради действията на ответницата, разпоредила се с тях еднолично, поради което последната е длъжна да даде сметка за тях. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което са поставени следните въпроси: 1. „Допустимо ли е в производството по сметки между съделители при делба на наследство, в чист вид, да се разглеждат претенции по сметки на осн. чл. 70 от ЗН срещу някой от сънаследниците, който се е разпоредил с наследствено имущество в своя полза, без знанието и съгласието на другите сънаследници, с което е намалил/ощетил наследството и без да предостави/даде дължимото на останалите наследници?“; 2. „В случаите, когато се уреждат сметки между съделители – наследници, трябва ли наследствените имоти, които са били отчуждени от някой от наследниците единствено в негова полза, независимо по какъв начин е извършено прехвърлянето, и не се намират вече в наследството, да бъдат включени в първата фаза на делбата по допускането й, или се посочват във втората фаза при повдигнат въпрос/сметно искане/ за привнасяне по чл. 70, ал. 1, пр. второ от ЗН?“. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в противоречие с определение № 441/20.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1502/2014 г. на ВКС, III г. о. В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната страна Д. Г. Н., чрез процесуалния ѝ представител адв. С. А., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу преграждащо определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел следното: Производството по гр. д. № 4253/2024 г. на Районен съд – Велико Търново е образувано по предявен от И. К. И. против Д. Г. Н. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на съсобствени между страните по наследяване шест ниви и две широколистни гори, всички в землището на [населено място], [община]. Констатирал, че с влязло в сила на 23.01.2026 г. решение № 1663/03.12.2025 г. по посоченото дело искът по чл. 34, ал. 1 ЗС е уважен изцяло, като е допуснато извършването на съдебна делба на делбените имоти при равни права от по 1/2 идеална част. С молба вх. № 5566/12.03.2026 г., подадена преди първото заседание след допускане на делбата, жалбоподателят е предявил искане по сметки за осъждане на Д. Г. Н. да му заплати половината от пазарната цена на поземлени имоти № * и № * по КВС в землището на [населено място], които не са предмет на допуснатата делба, но за които поддържал, че последната е сключила предварителни договори с трети лица през 1996 г. и е получила цената им, без да го уведоми и да му предаде полагащата му се част. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, т. е. претенциите следва да се основават на вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, уредени в чл. 30 – чл. 33 ЗС, както и за извършени подобрения. Счел, че сметната претенция на ищеца, макар да намира правното си основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, няма връзка с общността, предмет на делбата, доколкото касае други недвижими имоти, различни от делбените, поради което правилно не е приета за съвместно разглеждане. По довода за приложимост на чл. 70 ЗН съдът приел, че уреденият с тази разпоредба институт на привнасянето касае уреждането на сметки между сънаследниците именно във връзка с допуснатите до делба имоти, което следва както от самата разпоредба, така и от систематичното ѝ място в глава пета от ЗН „Делба на наследство“, каквато не е настоящата хипотеза, тъй като с исканията по сметки ищецът цели уреждане на отношения, които не са свързани с допуснатите до делба имоти. Позовал се е на определение № 441/20.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1502/2014 г. на ВКС, III г. о. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Първият поставен въпрос е обуславящ, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява противоречие с цитираното от касатора определение № 441/20.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1502/2014 г. на ВКС, III г. о. В него е застъпено становището, че претенциите по сметки във втората фаза на делбата са допустими в рамките на делбеното производство само ако имат за предмет уреждане на имуществени отношения между страните, но само ако касаят управлението, стопанисването и използването на конкретно съсобствено имущество, което е предмет на делбата, както и че разпоредбата на чл. 70 ЗН касае уреждане на сметки между сънаследници във връзка с допуснатите до делба имоти. Обжалваното определение е в съответствие с това разбиране, а не в отклонение от него. Вторият поставен въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обуславящ за изхода на делото. Въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали отчуждените приживе наследствени имоти следва да бъдат включени в първата фаза на делбата, нито изводите му са основани на разрешение в тази насока. Обхватът на допуснатата делба е определен с влязло в сила на 23.01.2026 г. решение № 1663/03.12.2025 г. по гр. д. № 4253/2024 г. на Районен съд – Велико Търново и не е предмет на настоящото производство. Наред с това по този въпрос не е посочена практика, тъй като единственият цитиран в изложението акт не съдържа произнасяне по такава хипотеза. С оглед това, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.