Определение № 50644 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 87/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Интелект Консулт Плюс – ЦМ“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 499 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 3064/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-2 състав решение № 1636 от 26.02.2020 г. по гр. д. № 5558/20189 г. в обжалваната негова част, предявените от дружеството-касатор срещу Д. А. Г. от [населено място] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумите: 40 000 лв. – представляваща неплатена част от цената на продадени дружествени дялове по договор от 12.04.2016 г.; лихва върху главницата за периода 01.07.2016 г. – 02.11.2017 г. над сумата 136.11 лв. до признатите от Софийски градски съд 2 994.44 лв.; сумата 1936.94 лв., представляваща лихва върху главницата 19 000 лв. за периода 01.11.2016 г. – 02.11.2017 г.; разноски за заповедното производство над 67.24 лв. до признатите от Софийски градски съд 2 718.42 лв. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение в обжалваната му част на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с направения в него извод за погасяване на дължимата от ответника-купувач по процесния договор за продажба на дялове цена (с изключение на сумата 1000 лв.), като твърди, че същият е необоснован и е резултат от неправилно тълкуване на клаузата на т. 3 от този договор и от необсъждане на събраните по делото множество доказателства, сочещи на неизпълнение на задължението за плащане на част от уговорената цена на продадените дружествени дялове и по-конкретно – на вноските от 22 000 лв. и 19 000 лв. Като значими за изхода на делото, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени въпросите: „ 1. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите и прецени всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти и да отговори на всички доводи на страните; Допустимо ли е тълкуване на договора при ясно съдържание на тълкуваната клауза; Длъжен ли е съдът в мотивите на решението да посочи какво възприема за установено по вътрешно убеждение при съвкупна преценка на всички доказателства; Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни; Длъжен ли е съдът да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които приема даден факт от предмета на спора за установен; 2. Следва ли при тълкуване на договор да се изследва действителната обща воля на страните; Когато уговорките на страните са непълни и неясни, следва ли съдът да тълкува уговорките от договора съвместно с други клаузи с оглед установяване на целта му или следва да се ограничи единствено до неговото съдържание“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на конкретна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Освен по поставените въпроси, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се, според касатора, в явната му необоснованост и постановяването му при грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Ответникът по касация – Д. А. Г. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна, съображения за което е изложил в писмен отговор от 23.12.2021 г. Не претендира разноски за настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на въззивното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че на 12.04.2016 г. между страните е сключен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Агробиоинженеринг“ ООД, с който ищецът „Интелект Консулт Плюс – ЦМ“ ЕООД е продал на ответника Д. А. Г. своите дялове за сумата 81 000 лв. и че на 18.04.2016 г. последният е превел на продавача сумата 40 000 лв. По основния спорен по делото въпрос, дали с превода на тази сума е погасена първата от уговорените в т. 3 от договора вноски, въззивният съд не е споделил дадения от първата инстанция отрицателен отговор, а е приел, че с тази сума са погасени останалите две вноски (без 1 000 лв.), докато сумата 40 000 лв. за първата вноска е заплатена още при сключването на процесния договор. Поради констатацията за крайно непрецизна формулировка на т. 3 от договора, решаващият състав е тълкувал същата по реда на чл. 20 ЗЗД и е направил извод за обективирано в договора извънсъдебно признание на управителя на дружеството-продавач, който с подписа си е удостоверил, че е „получил“ посочената сума в деня на подписване на договора. С оглед на това и доколкото получаването на още 40 000 лв., документирано с представеното по делото извлечение от банковата сметка на ответника, преведени на 18.04.2016 г., въззивният съд е приел, че от уговорената обща цена на продадените дялове купувачът не е погасил само сумата 1000 лв. По отношение събраните от първата инстанция доказателства за финансовите възможности на ответника Г. към датата на сключване на договора, за съответствието на подадените от него декларации по реда на ЗПИЛЗВДД и действително притежаваното имущество, решаващият състав е преценил, че същите са неотносими към конкретния спор, а евентуалното нарушение на ЗОПБ – заплащането на процесната сума не по банков път е счел като основание за налагане на административно наказание по реда на чл. 5 от същия закон, но не и обосноваващо извод, че сумата 40 000 лв. не е била заплатена към датата на подписване на договора. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на делото съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Като цяло, въпросите са относими към правилността на въззивното решение и изразяват несъгласието на касатора с изводите по съществото на правния спор. Това се отнася както за въпросите по т. 1 от изложението, касаещи задължението на въззивната инстанция за мотивиране на решението, като обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, така и за въпросите по т. 2, свързани с тълкуването на договорите. За да отговори на спорния по делото въпрос, дали процесният договор обективира признание на продавача за получаване на първата вноска от цената на продадените дружествени дялове, решаващият състав е извършил тълкуване на клаузата на т. 3 от договора в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и е обсъдил онези факти и установяващите ги доказателства, които е преценил за релевантни за делото. В тази връзка следва да се отбележи, че в изключителните правомощия на въззивния съд, като инстанция по същество, е преценката кои от събраните по делото доказателства имат отношение към спорния предмет и кои не, като правилността на тази негова преценка може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, но не е основание за допускане на касационното обжалване. Следователно, приетото от въззивния съд, че част от събраните в първоинстанционното производство доказателства и релевираните с оглед на тях доводи и възражения, а именно – тези, свързани с финансовите възможности на купувача-ответник към датата на сключване на договора за продажба, за съответствието на подадените от него декларации по ЗПИЛЗВДД и за действително притежаваното от него към същия момент имущество – са без значение за делото, не обосновава твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС за мотивиране на съдебните актове. Такова противоречие не е налице и по отношение тълкуването на спорната договорна клауза, доколкото същото е извършено в съответствие с изискванията на закона и с разясненията в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Макар да няма легална дефиниция на понятието „очевидна неправилност“, същото е изяснено във формираната от Върховен касационен съд практика, която е в смисъл, че очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с оплаквания за неправилност (необоснованост) на въззивното решение, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“. Правилността или неправилността на извода на решаващия съдебен състав за съдържащо се в процесния договор признание на продавача за получаване на сумата по първата вноска от продажната цена не може да бъде установена само от мотивите на обжалвания акт, а изисква извършването на тълкуване на договора, каквото е възможно само при разглеждане на касационната жалба по същество. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК