Определение № 2650 от 26.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. М. против решение № 37 от 12.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 255/2023 г. на Окръжен съд-Силистра, в частта, с което е потвърдено решение № 95 от 10.05.2023г по гр.д. № 197/ 2021г. на Тутраканския районен съд, в частта му, с която е признато за установено по отношение на нея, че ищецът Т. Д. Б. е изключителен собственик на основание чл. 23 СК поради пълна трансформация на дворно място с площ от 952 кв. м., с идентификатор № *** по КК на [населено място], ведно с построените в имота две сгради: 1.жилищна сграда със застроена площ 121 кв. м., с идентификатор № *** с два обособени самостоятелни обекта: жилище-апартамент, със застроена площ 60 кв. м, с идентификатор № *** и обект за търговска дейност, със застроена площ 30 кв. м, с идентификатор № ***; 2. полумасивна жилищна сграда в същото дворно място със застроена площ 40 кв. м., с идентификатор № ***. Решението е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е отхвърлен иска на Т. Д. Б. с правно основание чл. 23 СК срещу касаторката за установяване на пълна трансформация по отношение на нива с площ 1000 кв. м., четвърта категория, с идентификатор № *** и нива с площ 12 004 кв. м., четвърта категория, с идентификатор № ***, и двете в землището на [населено място], общ. Г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 21, ал.3 и чл. 23 СК и процесуалния закон при анализа на доказателствата. Основният довод е, че е неправилен - необоснован извода на съда, че е оборена законовата презумпция за съвместен принос, защото са дарени лични пари от родителите на ищеца, че не е отчетено, че семейството е разполагало с достатъчно средства за закупуване на дворното място и двете жилищни сгради, а с парите е оперирал съпруга. Счита, че събраните гласни доказателства не доказват дарение в полза на ищеца. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това, към кой момент се преценява влагането на семейни средства, за необходимостта средствата да са с извънбрачен произход и да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация и за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос. Твърди противоречие с решение № 299/25.02.2010 г. по гр.д.№ 1696/2007 г. на ВКС, І гр.о. решение № 347/ 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1071/2011 г. на ІV гр.о. и решение № 279/15.07.2010 г. по гр.д.№ 529/2009 г.на І гр.о. Формулирани са и четири въпроса, които ще се разгледат по-долу. Ответникът по касация Т. Д. Б. оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като не са формулирани ясни и точни въпроси. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 03.09.2005 г., прекратен с развод с влязло в сила решение на 24.03.2022 г. Имотът, за който е уважен иска и е предмет на касационната жалба е купен през времетраенето на брака, с н.а. № 198, т.9 от 08.10.2015 г. от ищеца Т. Д. Б. за сумата 18 000 лв., която сума е отразено в акта, че ще бъде платена след подписване на акта и преди вписването му. Представени са три операционни бележки, които установяват превод на сума на трима от продавачите: на сума от 6000 лв. на продавача Г. Д. Я., на сума от 4000 лв. на продавача В. Д. М. и сума от 8000 лв. на продавача В. Д. Д.. Продавачи са и К. С. А., М. С. М., С. М. Д. и Д. Д. Д. и С. М. М.. Разпитани като свидетелки, продавачките Я. и М. дават показания, че всички уговорки относно продажбата били направени с бащата на ищеца. Той им заявил, че желае да прехвърли къщата на сина си. Преди изповядването на сделката, във фоайето пред нотариуса, бащата на ищеца му предал найлонова торба и заявил, че дарява лично „тези пари” на сина си, бил дал на дъщеря си и за да не се карат със сестра си. След това в присъствието на двете свидетелки продажната цена била внесена от ищеца по три отделни сметки, а продавачите впоследствие щели да се „оправят” помежду си. Св. Я. и М. категорично твърдят, че отв. М. не е присъствала на сделката, макар, че е установено, че тя е подпълнила вносната бележка за местен данък по сделката от 2015 г. Св Д. С. (баща на ищеца) също дава показания, че той е уговарял продажбата на къщата и е дал парите на сина си и като дарение за него. Ищецът предявява иск за пълна трансформация и твърди, че родителите му дарили средствата, необходими за покупката на дворното място с двете сгради в него и за две ниви, които средства спечелили от развиваната от тях като земеделски производители земеделска и животновъдна дейност. Парите за дворното място с двете сгради в него били 18 000 лв. и били дарени лично на него от родителите му в деня на сключване на сделката предварително и с тях направил плащания по три сметки - съобразно дяловете на продавачите, за което представя три операционни бележки, доказващи превод на 18000 лв., но само на трима от продавачите. Ответницата по иска Р. М. М. оспорва тези твърдения. Твърди че продажната цена от 18 000 лв. е заплатена със средства на съпрузите от селскостопанска дейност – гледали тютюн и телета и на година изкарвали по 7-8 хиляди лева, а при изповядване на сделката пред нотариуса тя присъствала, в разрез с показанията на св. Я. и М.. Страните спорят относно това дали предадените от бащата пари преди сделката са били негови или са резултат от съвместент труд на семейството на родителите и на страните по делото. Ищецът твърди, че доходите са реализирани от родителите му, като той им е помагал, а ответницата М. не е вземала никакво участие. По делото е установено, че страните имат две деца: Д., [дата на раждане] и Д., [дата на раждане] Безспорно е, че бащата на ищеца е регистриран като земеделски производител, но само пет месеца преди сделката от 2015 г. и е реализирал доходи от тази дейност, чийто размер не е установен, освен от показанията му. Според показанията на бащата на ищеца св.Д. С. ответницата не участвала в селскостопанската дейност, за сина си не казва нищо, а посочва, че наемал работници и реализирал печалба около 25000 лв. годишно и 10 000 от животни. Свид. А. (майка на ответника) дава показания, че не са давали родителите на ищеца пари за закупуването на къщата, че имота бил закупен със средства на страните по делото, че ответницата след работа също се включвала в селскостопанската работа. Т. и Р. не са регистрирани като земеделски производители, но работят. От тютюн семейството вземало пари. Като насадели тютюна и сдвидетелката и роднините й ходели да помагат. Т. пазел парите на семейството. Св. Д. Д. (непълнолетна дъщеря на страните към момента на разпита й като свидетел) посочва, че баща й отглеждал тютюн, а майка й помагала. Парите били от тютюн и чубрица, с това се занимавало семейството заедно, а парите вземал баща й. Съпрузите притежавали пари, които баща й пазел в стая в дома. Баща ѝ давал пари на дядо й, за да се купи нещо, което трябва, а дядо й не е връщал тези пари. Баща й дал пари на дядо й да купи, трактор, нафта, бензин – дядо й се занимавал с покупките. Поради проблем със съседите, дядо й прехвърлил всичко на баща й, всичко останало на него. По делото е установено, че и двамата съпрузи са работели. Ищецът е сключил трудов договор на 06.02.2017 г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 460 лв., което последно през 2020 г. е увеличено на 534 лв. (л. 25 - 29). 21. Разполагал с няколко банкови сметки. По сметката в „Банка ДСК” ЕАД към 01.09.2015 г. не е имало значителни наличности. По сметката в „Инвестбанк” АД, към 01.01.2016 г. е имало значителни наличности - 5 46 682 лв. и към 10.08.2020 г. - 48614,06 лв., като за периода: 01.09.2015 г. - 10.08.2020 г. не е имало движение на паричните средства по сметката. Ответницата е сключил трудов договор на 04.03.2008 г. при договорено основно брутното трудово възнаграждение в размер на 220 лв., по трудов договор към 30.09.2009 г. е получавала основно брутното трудово възнаграждение в размер на 240 лв. В последствие са получавали по-големи суми като трудово възнаграждение. Първата инстанция е уважила иска за дворното място с двете сгради в него, като е приела, че е доказано даряването на паричните средства от бащата на ищеца, с които той е платил цената на имота. За да приеме, че въззивната жалба на Р. М. е неоснователна, въззивният съд е приел, че показания на св.Я. и св.М. - продавачи по сделката от 2015 г. на дворното място с двете къщи в [населено място], се припокриват с твърденията на ищеца в исковата молба, че баща му носел торба с пари, която след изповядване на сделката предал на сина си и заявил, че ги дава лично на него и той внесъл тези пари по техни сметки. Установеният Факт от СГрЕ, че текстът в платежните нареждания е изпълнен от ответницата е преценен като неотносим към собствеността на парите и не е преценяван при обсъждане показанията на продавачките по сделката. Позовал се е на правилото на чл. 164 ГПК, за да обоснове допустимостта на свидетелски показания за доказване на договор над 5000 лв. с оглед това, че дарението е между баща и син, а показанията не били оборени от ответницата. Въззивният съд е приел, че въпреки доводите на ответницата, че семейството на страните е разполагало със средства да закупи имота, че бащата на ищеца е регистриран като земеделски производител едва пет месеца преди покупката на имота в Г. и че стопанската дейност се е реализирала от тях и печалбата е била за тях, а бащата е бил регистриран като земеделски производител за данъчни и фискални облекчения към пенсионерите, е преклудирана възможността ответницата да докаже твърденията си, защото не е подала отговор по чл.131 ГПК и меродавни са единствено свидетелските показания, според които сумата от 18 000 лв. е предоставена на ищеца от баща му след изповядване на сделката. Съдът е приел, че тези показания не могат да се противопоставят на показанията на св. А. - майка на ответницата, защото те са преклудирани и защото по- скоро се изказват предположения и догадки от лице, близко на ответницата, а показанията на св. Я. и М. са конкретни и същите не са обвързани с интерес от изхода на делото. Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Въззивна жалба на касаторката е била редовна и съдът се е произнесъл в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касационната инстанция няма право да извлича въпроса от касационната жалба, но може да го уточнява и преформулира. Касаторката формулира четири въпроса, по които твърди основанията по чл. 280, ал.1 и ал.3 ГПК. Последните два са конкретни фактически, поради което съдът не ги коментира. Първият въпрос е: оборена ли е презумпцията за съвместен принос под формата на грижи за децата, работа в домакинството и по трудов договор и този принос трябва ли да бъде изключен по иск за пълна трансформация. Твърди се противоречие с Решение № 114 от 08.10.2015 г. по гр.д.№ 1641/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о. С това решение се приема, че за да се докаже индивидуално придобиване на вещно право по време на брака на възмездно придобивно основание с положителен установителен иск по чл. 23 СК или с отрицателен установителен иск по чл. 21, ал.4 СК следва да се опровергае презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат от съвместния принос на съпрузите? Предмет на доказване в този случай е липсата на принос във всичките му форми - средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството - на съпруга-ответник по отношение на дадено вещно право. Междувременно с разясненията в мотивите към ТР № 2/2022г. от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022г. на ОСГК на ВКС се разясни кога е налице трансформация на лично имущество по чл. 23 СК, която изключва изобщо възникването на СИО и оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.3 СК във всичките му форми при придобиване на вещни права възмездно по време на брака, при което има значение поведението на съпрузите. Следващият въпрос е: може ли съдът при непълни и неточни доказателства да приеме, че са доказани твърденията в исковата молба, когато се изисква главно и пълно доказване? При липса на писмен договор за дарение с нот. заверка може ли да се приеме за доказано съществуването на договор за дарение и дарствено намерение само към единия съпруг? Твърди се противоречие с Решение № 371/27.04.2010 по гр.д.№ 2840/2008 г. на ВКС, 1 гр.о. С това решение се приема, че оборването на тази презумпция за съвместен принос и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост, тъй като е придобито с лични средства на един от съпрузите е изцяло в тежест на този съпруг и той следва да докаже, не само че е притежавал лични средства от преди брака, но и че именно тези лични средства са вложени при закупуването на имота, за който се спори. С Решение № 299 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2007 г., I г. о. е акцентирано, че съпругът, който твърди придобиване с лични средства следва да ги притежава към момента на придобиване на собствеността върху имота, за който иска да се установи, че е индивидуална негова собственост. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса за това как се доказва пълна трансформация, необходимо ли е оборване на презумпцията за съвместен принос в този случай на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с Решение № 114 от 08.10.2015 г. по гр.д.№ 1641/2015 г. на ВКС, ІІ гр.о. и Решение № 371/27.04.2010 по гр.д.№ 2840/2008 г. на ВКС, 1 гр.о. и мотивите на ТР № 2/2022г. от 20.01.2025 г. по тълк.д.№ 2/2022 г. на ОСГК на ВКС /прието след подаване на касационната жалба/, където е разяснено, че основанието за изключването на вещните права, придобити по наследство или по дарение, от обхвата на СИО е строго личният характер на придобиването при отсъствието на задължение за насрещна престация от надарения. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение