Определение № 4808 от 23.10.2025 г. на ВКС по д. № 3797/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Бургас и Административен съд – Бургас по въпроса за съда, компетентен да се произнесе по исковата молба на А. М. Е. срещу Министерство на вътрешните работи за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно бездействие от страна на длъжностни лица към РУ на МВР – Панагюрище да му предоставят на основание чл. 83 НПК копие на административна преписка, образувана по негов сигнал, както и информация за предприети действия. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа исковата молба е Административният съд – гр.Бургас по следните съображения: Първоначално делото е образувано пред Административен съд – Бургас по подадената от А. М. Е. срещу Министерство на вътрешните работи искова молба. С Определение № 8058 от 25.09.2025 г. Административен съд – Бургас е прекратил производството пред себе си и на основание чл. 135, ал. 2 АПК е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Бургас по съображения, че се търси обезщетение за вреди от бездействие на правозащитен орган (РУ на МВР – Панагюрище), поради което претенцията следва да бъде разгледана от гражданския съд съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ. Последвало е образуването на гр.д.№ 6514/2025 г. пред РС – Бургас, производството по което е прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Районният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да го разгледа е Административен съд – Бургас. Като съобрази изложените твърдения и заявените искания в исковата молба на А. М. Е., настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че предмет на разглеждане е претенция за присъждане на обезщетение за вреди от административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА „административна услуга“ представлява „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице“. С разпоредбата на чл. 83 НПК е прогласено правото на пострадалия и подсъдимия по наказателни дела от частен характер да търсят съдействие за събиране на сведения, които сами не могат да съберат. Съответно на това право е задължението на всички органи на МВР да съдействат за изпълнението на искането при установяването на законен интерес на заявителя и когато предоставянето на исканата информация е обективно възможно. Оказването на съдействие от органите на органите на МВР по реда на чл. 83 НПК не е дейност по разследване на престъпление от общ характер по реда на НПК и под ръководството на прокурор, поради което неизпълнението на задължението по чл. 83 НПК не осъществява деликтен състав от кръга на предвидените в чл. 2 ЗОДОВ. Касае се именно за „административна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на ЗА, поради което обезщетението за вредите, произтекли от незаконосъобразно бездействие по чл. 83 НПК, се дължи на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а компетентен да се произнесе по съществото на спора е съответният административен съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав