Определение № 244 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 130/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 2179/20.І.2012 г. на М. К. Д., И. Б. Ч. и К. Б. К. - трите от [населено място], подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие против въззивното определение № 5751 на Варненския ОС, ТК, от 23.ХІІ.2011 г., постановено по ч. т. дело № 3123/2011 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу прекратителната част на първоинстанционното решение № 4087 на Варненския РС, ХХХІV-и с-в, от 26.Х.2011 г. по гр. дело № 4440/2011 г. по преките им субективно кумулативно съедини осъдителни искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма] - София за присъждане на обезщетения в размер на 25 000 лв. за първата от тях и по 10 000 лв. на всяка от останалите две за понесените неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Б. Ив. Д., настъпила като резултат от ПТП, станало на 19.ІV.07 г. и ведно със законната лихва от вредоносното събитие и до окончателното изплащане на горепосочените суми. Единственото оплакване на трите частни касаторки за неправилност на атакуваното въззивно определение на Варненския ОС е за постановяването му в нарушение на материалния закон, поради което те претендират касирането му, вкл. и в частта за присъденото в полза на ответното застрахователно д-во юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трите частни касаторки обосновават приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезите по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК с наличие на още две касационни отменителни основания: допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и необоснованост /чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК/. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] - София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване (изрично подчертавайки липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос в изложението на трите частни касаторки към жалбата им), така и по основателността на релевираното от тях оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение, обективирано в съответната част от диспозитива на първоинстанционното решение по спора им със застрахователя. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, частната жалба на М. К. Д., И. Б. Ч. и К. Б. К. – трите от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима, но само в частта й, отнасяща се до оплакването на първата от тях. Що се отнася до другите две жалбоподателки, частната им касационна жалба не подлежи на разглеждане от ВКС: съгласно чл. 274, ал. 4 - във вр. чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Съответно съображенията, че липсва приложно поле на касационното обжалване по оплакването на М. К. Д. от [населено място] за неправилност на атакуваното въззивно определение, са следните: Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., като израз на диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ не друг, а именно касаторът /съответно частният касатор/ е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не може и не е задължен да изведе този въпрос от изложението към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В заключение, допълнителното навеждане в изложението към частната касационна жалба на останалите две касационни отменителни основания, представляващи нещо различно от основанията за допустимост на касационното обжалване /и поради това визирани изчерпателно в текста на чл. 281, т. 3 ГПК/, противоречи на изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за: „точно и мотивирано изложение на касационните основания” и по никакъв начин не обосновава приложно поле на касационния контрол. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение