Определение № 50198 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Б. срещу решение № 21 от 01.02.2022 г. по в.гр.д.№ 684 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, с което решение по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на Районен съд- Пещера /без да е посочен номера и датата на това решение/ е:

1. обезсилено в частта, с която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор ..... по плана на [населено място] до размер на 1/2 ид.ч.;

2. отменено в частта, с която е прието, че пазарната цена на допуснатия до делба имот е 77 900 лв., присъдено е уравнение на дела на съделителката Р. С. Б. и е присъдена държавна такса съобразно дяловете на страните, като вместо това е постановено ново решение, с което е приета пазарна цена на делбения имот в размер на 84 290 лв.; Г. С. К. е осъден да заплати на Р. С. Б. за уравнение на дела й от недвижимия имот сумата от 42 145 лв., ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане и всяка от страните е осъдена да заплати държавна такса за дела си;

3. потвърдено в частта, с която е извършена съдебна делба, като е възложен в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя Г. С. К. следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по плана на [населено място], ведно с 80 кв.м. от приземен етаж, целият с площ от 120 кв.м. с определен начин на реално ползване на южната му част, както и целият първи редовен жилищен етаж с идентификатор .....- жилищен апартамент с площ от 120 кв.м., построени в триетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор ..... в кв.103 по плана на [населено място], при граници: .....; .....; ......; ......; ....., както и масивен гараж с площ от 14 кв.м. с идентификатор ....., построен в същия поземлен имот, както и в частта, с която Р. Б. е осъдена да заплати на Г. К. сумата от 11 045 лв., представляваща стойност на извършени в имота подобрения, с които е увеличена стойността му.

Въззивният съд е отменил и определение № 260149 от 17.12.2020 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, като е осъдил Г. С. К. да заплати на Р. С. Б. разноски в размер на 31,82 лв. за установяване основателността на претенцията й по чл.31, ал.2 ЗС, както и сумата от 100 лв.- разноски пред въззивната инстанция. Р. С. Б. е осъдена да заплати на Г. С. К. сумата от 1300 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се твърди, че решението на окръжния съд е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

В писмен отговор от 11.05.2022 Г. ответникът Г. С. К. оспорва касационната жалба. Моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване и на К. да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение при проверката на допустимостта на жалбата констатира, че в обжалваното въззивно решение са допуснати очевидни фактически грешки:

На първо място, в диспозитива му е посочено, че се обезсилва решението по гр.д.№ 1299 от 2018 г. на РС- Пещера за допускане на делбата на 1/2 ид.ч. от описания поземлен недвижим имот, вместо да бъде посочено обжалваното първоинстанционно решение по извършване на делбата № 277 от 10.04.2020 г.

На второ място, в диспозитива на въззивното решение е посочено, че се отменя решение на РС- Пещера по гр.д.№ 1299 от 2018 г. в частта за присъденото уравнение на дяловете, без в диспозитива да е посочен номера и датата на решението, което се отменя и без да е взето предвид, че уравнение на дяловете е присъдено с основното първоинстанционно решение по извършване на делбата № 277 от 10.04.2020 г., но присъдената за уравнение на дяловете сума е изменена /увеличена/ с решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 260316 от 10.06.2021 г.

На трето място, в диспозитива на въззивното решение е посочено, че се потвърждава решението на РС- Пещера по гр.д.№ 1299 от 2018 г. в частта за възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК и в частта за осъждане на Р. Б. да заплати на Г. К. сумата 11 045 лв., без да е посочен номера и датата на решението, което се потвърждава и без да е взето предвид, че възлагането на делбения имот по чл.349, ал.2 ГПК е извършено с основното първоинстанционно решение № 277 от 10.04.2020 г., а присъждането на сумата 11 045 лв.- с решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 260316 от 10.06.2021 г.

На четвърто място, погрешно е посочена датата на определението, което се отменя- 17.12.2020 г., вместо точната дата на определение № 260149 от 07.12.2020 г.

Тъй като съгласно чл.247 ГПК компетентен да отстрани горепосочените очевидни фактически грешки във въззивното решение е съдът, който го е постановил, делото следва да бъде върнато на същия състав на Пазарджишкия ОС за провеждане на процедурата и постановяване на решение по чл.247 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение