Определение № 825 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 159/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЛЕГО А/С, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Дания, срещу решение № 539 от 20.07.2022 г. по в. т. д. № 854/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, VI-6 състав решение № 260116 от 22.01.2021 г. по т. д. № 1459/2019 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу „МАР 2000“ ЕООД, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/2002 и чл. 57 и сл. от Закона за промишления дизайн: иск за установяване факта на нарушението на нерегистрирани дизайни на Общността на ЛЕГО А/С – кутии на конструктори с код на производителя № 70669, № 21152, №21148, № 70680, № 76117, №76134, № 76116, № 70670, № 21151, № 76114, № 21149, № 70667, № 70665, № 70668, № 21150, № 76115, № 76113, № 76133, чрез осъществен внос на 10 548 броя комплекти играчки – конструктори, задържани с разписка за задържане № 01411342/27.06.2019 г. от Агенция Митници, Териториална дирекция Северна Морска; иск за осъждане на „МАР 2000“ ЕООД да преустанови нарушението; иск за изземване и унищожаване на процесните кутии, съдържащи комплекти играчки – конструктори от пластмаса в разглобен вид; иск за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие; иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – неполучено лицензионно възнаграждение в размер на 23 328 лв., а при условие на евентуалност – в размер, определен от съда. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода, че ищецът ЛЕГО А/С не е активно материалноправно легитимиран по предявените искове, тъй като не е носител на правата на интелектуална собственост върху процесните нерегистрирани промишлени дизайни на Общността. Твърди, че този извод е резултат от съвършено погрешния прочит на сключеното между ЛЕГО А/С и ЛЕГО Систем А/С лицензионно споразумение от 01.01.2007 г. и от неправилното възприемане на съдържанието му досежно качеството на страните по него, изразяващо се в това, че въззивният съд е посочил, че „собственикът на патента“ е ЛЕГО Систем А/С, а „предприемачът“ е ЛЕГО А/С, докато в действителност е точно обратното – „собственикът на патента“ е ЛЕГО А/С, а „предприемачът“ е ЛЕГО Систем А/С. Освен това, според касатора, съставът на Софийски апелативен съд погрешно е интерпретирал и мотивите на първата инстанция, доколкото в тях не се съдържа извод, че „с цитираното споразумение не са прехвърлени правата върху дизайните, а е предоставено на ЛЕГО А/С единствено използването на патентите“, както е посочено в обжалвания акт. В касационната жалба се твърди също, че въззивният съд е нарушил принципите на диспозитивното и служебното начало, тъй като е изопачил обстоятелствата по делото и се е произнесъл по ненаведени от ответната страна факти, твърдения и възражения и е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор, тъй като ответното дружество никога в производството по делото не е заявявало твърдение или възражение, че ЛЕГО Систем А/С не доказва права на собственик на дизайните, защото съгласно лицензионното споразумение ЛЕГО Систем А/С е „собственикът на патента“, а ищецът ЛЕГО А/С е „предприемачът“, който е получил права единствено на използване на правата върху дизайна. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Допустимо ли е съдебно решение да се основава на факти, твърдения и възражения, които не са въведени в процеса или съдът да приеме за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор“. По отношение на така поставения въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), обективирана в: решение № 97 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на IV г. о.; решение № 156 от 10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на I г. о.; решение № 60104 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на I г. о.; решение № 18 от 28.01.2019 г. по гр. д. № 978/2018 г. на I г. о. и решение № 38 от 23.03.2022 г. по гр. д. № 3261/2021 г. на I г. о. Заявено е и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, аргументирана с твърдението за погрешен прочит на процесното лицензионно споразумение относно това коя страна е „собственик на патента“ и коя страна е „предприемач“ по същото, което, според касатора, представлява извращаване на данни по делото в грубо нарушение на чл. 12 ГПК. Ответникът по касация – „МАР 2000“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С постановеното по делото решение въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция, че предявените от ЛЕГО А/С обективно съединени искове с правно основание чл. 11 от Регламент (ЕО) № 6/2002 и чл. 57 и сл. от Закона за промишления дизайн за защита правата на ЛЕГО А/С върху нерегистрирани дизайни на Общността – кутии на конструктори с код на производителя № 70669, № 21152, №21148, № 70680, № 76117, №76134, № 76116, № 70670, № 21151, № 76114, № 21149, № 70667, № 70665, № 70668, № 21150, № 76115, № 76113, № 76133 – са неоснователни. Съобразявайки събраните във въззивното производство доказателства относно създаването на процесните дизайни от служители на ЛЕГО Систем А/С, заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, прието в първоинстанционното производство, както и данните в заключението на вещото лице-компютърен специалист, прието във въззивното производство, касаещи момента на създаване на работните файлове с изображения на дизайна на кутиите на конструкторите ЛЕГО, извършените презентации с представянето му и първите по време коментари след презентациите и при качване на рекламните клипове в YOUTUBE, решаващият състав е приел, че дизайните са нови и оригинални, по смисъла на чл. 5 и 6 от Регламент /ЕС/ № 6/ 2002 и че са публично разгласени, по смисъла на чл. 7, поради което подлежат на закрила. Преценил е обаче, че такава закрила не може да бъде предоставена на ищеца ЛЕГО А/С, тъй като той не е установил да е носител на правата върху процесните нерегистрираните промишлени дизайни на Общността. Въззивният съд е приел, че правата върху дизайните, съгласно уговореното в трудовите договори на лицата, които са ги създали, както и предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Регламента, принадлежат на работодателя – ЛЕГО Систем А/С. Като неоснователно е счел твърдението на ищеца, че тези права са му били прехвърлени от ЛЕГО Систем А/С по силата на сключено лизензионно споразумение от 01.01.2007 г., действащо и през периода на създаване на процесните нерегистрирани дизайни съгласно уговореното в анекс от 23.01.2020 г. към споразумението. Според съдебния състав: С това споразумение не са прехвърлени правата върху дизайните, а на Лего А/С е предоставено единствено използването на патентите, каквато е ясната и точно формулирана, ненуждаеща се от тълкуване, уговорка в т.1.1 от споразумението; Волята на „собственика на патента“ Лего Систем А/С да предостави на ЛЕГО А/С единствено ползването на патентите се потвърждава и от последващата договореност между страните, обективирана в т.3.1 от споразумението; В споразумението изрично е договорено собственикът на патента да запази пълната си собственост върху патентите и е отречена възможността предприемачът ЛЕГО А/С да придобие права върху патента в резултат на използването му. Липсата на първата кумулативна предпоставка от фактическия състав на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД е преценена от въззивния съд като достатъчна да обоснове извод за неоснователност на предявения установителен иск, а следователно и на всички останали обусловени от неговия изход искове. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения процесуалноправен въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е разрешен в противоречие с цитираната от касатора казуална практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Допускането на касационния контрол на посоченото основание изключва необходимостта от преценка за наличието на другото заявено основание – това по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК