Определение № 50005 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2443/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника Н. Д., лично и като управител на ответника „Ди Жи – Транс“ ЕООД, срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд.

По допускане на касационното обжалване съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника Д. първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение искането ѝ за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, като е съобразил, че жалбоподателката е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, за което няма данни да е прекратено, а с оглед установените по делото погашения по спорния банков кредит в значителен размер финансовото състояние на същото е добро, както и че не са налице доказателства всички лични активи на жалбоподателката да са запорирани/възбранени.

Допускане на касационно обжалване се иска с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа, че съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• към кой момент следва да се преценява наличието на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК – към момента на образуване на производството, към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК или към друг предходен момент;

• кои са критериите, по които съдът следва да извърши преценката си за това дали молителят и членовете на неговото семейство разполагат с материални възможности, средства и/или имущество, позволяващи заплащането на дължимата държавна такса и попада ли сред тези критерии обстоятелството, че по делото се съдържат данни, сочещи, че молителят притежава имота, върху който е наложена възбрана, във връзка с което се иска освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса;

• има ли значение за преценката на имущественото състояние на молителя в контекста на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелството, че в подадената от него декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК е декларирано обстоятелството, че притежавани от молителя недвижими имоти, от които същият би могъл да реализира доход, са възбранени и обект на публична продан.

Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, доколкото, извън бланкетното позоваване на тази разпоредба, не са формулирани конкретни правни въпроси (т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК) от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито са изложени аргументи за обосноваване на специалната предпоставка съобразно т. 4 от ТР № 1/2009.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулираните въпроси не отговарят на общото изискване за допускане на касационно обжалване да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Въпросът за релевантния за установяване на имущественото състояние на молителя момент не е обсъждан от въззивния съд. Не е обсъждан и въпросът за значението на възбраната за възможността да се реализират доходи, доколкото е прието за недоказано личните активи на молителката да са възбранени или запорирани. Последният въпрос кои са релевантните за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК критерии в тази си част е формулиран общо, без връзка с конкретните правни мотиви на въззивния съд, а за останалата му част – относно възбраната – изцяло важат съображенията, изложени по предходния въпрос.

С тези мотиви съдът