Определение № 4280 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. К. против определение № 2685/28.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1827/2025 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба против определение на въззивен съд, с което е потвърдено протоколно определение на РС – Варна, с което е оставено без уважение възражение за липса на международна компетентност на български съд, в производство по налагане на мерки по реда на ЗЗДН. Касационното обжалване по производства по реда на ЗЗДН е изключено, предвид разпоредбата на чл.17, ал.6 ЗЗДН, като решението на окръжния съд е окончателно, поради което и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, обжалването на определенията, постановени в това производство също не подлежат на касационно обжалване. Съгласно трайно установената съдебна практика, разпоредбата на чл. 28 от КМЧП, предвиждаща въззивно и касационно обжалване на определенията относно международната компетентност на българския съд, не изключва приложението на общите норми на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване на въззивните актове /в този смисъл са определенията по: ч. гр. д. № 838/2018 г. на ВКС, ІV г. о .; ч. гр. д. № 409/2018 г. на ВКС, III г. о.; ч. гр. д. № 3446/2019 г. на ВКС, ІV г. о.; ч. гр. д. № 2483/2020 г. на ВКС, III г. о.; ч. гр. д. № 134/2021 г. на ВКС, III г. о. и др. /. Предвид изложеното, постановеното определение на състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС