Определение № 402 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2016 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 5157/09.06.2016 година, подадена от А. Н. М. и Д. А. М. за отмяна на решение № 405/30.11.2015 година на Районен съд Смолян, постановено по гр. д. № 275/2015 година, което е потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на А. Н. М. и Д. А. М., че дължат солидарно на [фирма] [населено място] сумата от 2191.50 лева, представляваща стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода май 2013 година-април 2014 година за топлоснабден имот намиращ се в [населено място], [община], [улица], абонатен № 395762 и 143.65 лева, представляващи законна лихва за забава от 30.06.2013 година до 12.11.2014 година, ведно със законната лихва върху главницата от 2191.50 лева, считано от 25.11.2014 година-датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 47/2015 година. по описа на Районен съд Смолян е издадена заповед за изпълнение № 31/27.01.2015 година на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като молителите са осъдени да заплатят на дружеството сумата от 1185.69 лева, а искът за неплатена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2191.50 лева до пълния претендиран такъв от 2198.79 лева. Това решение е било обжалвано от молителите и е било потвърдено с решение № 98/14.03.2016 на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 24/2016 година. Последното с оглед на цената на предявените искове не е подлежало на обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 299, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на която е обявено-14.03.2016 година. От изложените в молба с вх. № 5157/09.06.2016 година твърдения следва, че посоченото от А. Н. М. и Д. А. М. основание за отмяна е такова по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и се основава приложените към молбата доказателства. Насрещната страна по молбата за отмяна [фирма] [населено място] не е подала отговор на същата и не е изразила становище по допустимостта и основателността й. С оглед на датата на влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска-14.03.2016 година и датата на подаване на молбата за отмяна-09.06.2016 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда. Предвид на горното молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересовани страни по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за проверка на това дали представената с нея документи представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение