Определение № 141 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1700/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. В. от [населено място], [община] баня срещу определение № 98 от 22.05.2019 г. по т. д. № 1114/2019 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 39 от 18.01.2019 г. по т. д. № 1333/2018 г. на Старозагорски окръжен съд. С въззивния акт, след отмяна на постановеното от Казанлъшки районен съд решение № 466 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 487/2017 г., са уважени предявените от „ОТП Факторинг България" ЕАД, [населено място] срещу настоящия частен жалбоподател искове за сумите: 5 536 евро -главница и 354.99 евро - договорна лихва за периода от 23.03.2012 г. до 24.10.2012 г., представляващи вземания по договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2008 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и посоченото физическо лице. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Изразява се несъгласие с извода на ВКС, че делото е търговско, поради което, с оглед цената на предявените искове (под 20 000 лв.), постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Посочва се наличието на противоречива практика на ВКС по въпроса дали делата, които имат за предмет правоотношения. произтичащи от търговски сделки (в т. ч. абсолютните), една от страните по които не е търговец, са търговски. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - „ОТП Факторинг България" ЕАД, [населено място] - оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 04.07.2019 г. Поддържа, че постановеното по чл. 288 ГПК определение № 98 от 22.05.2019 г. по т. д. № 1114/2019 г. на ВКС не подлежи на обжалване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 526 от 30.07.2019 г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК по описа на ВКС. С оглед постановяването на Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2019 г. на ОСГТК на ВКС е отпаднала пречката за разглеждане на частната жалба и производството по нея следва да бъде възобновено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество - същата е неоснователна. С определение № 98 от 22.05.2019 г. по т. д. № 1114/2019 г. на ВКС съдът се е произнесъл по допустимостта на касационния контрол с оглед изискването на чл. 280, ал. 3 ГПК, а не по допускането на същия с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Доколкото с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, същото има преграждащ развитието на делото характер, съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и поради това подлежи на обжалване. За да остави без разглеждане подадената от В. С. В. касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол по съображения, че делото е търговско, тъй като е образувано по иск за връщане на парична сума, предоставена по договор за банков кредит, представляващ абсолютна търговска сделка - чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, с цена под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер до 20 000 лв. Счел е, че цедирането на вземането на банката на друг търговец не променя търговския характер на делото. Определението е правилно. Процесуално законосъобразен е изводът на постановилия го съдебен състав за недопустимост на касационния контрол, съобразно критериите по чл.280, ал.З, т.1 ГПК - вида на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска. С приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. е формирана задължителна съдебна практика по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото". Независимо, че тълкувателното дело е образувано по въпрос, касаещ хипотезата на договор за изработка, възприетото в тълкувателно решение е приложимо при спор с предмет правоотношения по всеки един договор, в който една от страните има качеството на потребител. Следователно, намира приложение и при правоотношения, породени от договор за банков кредит. Според цитирания тълкувателен акт, обективният критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото и именно по този критерий „като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност." Обжалваното определение се явява в съответствие с възприетото от ОСГТК разграничаване на гражданските и търговски дела. Въззивният съд е бил сезиран с правен спор, имащ за предмет правоотношения, породени от договор за кредит за текущо потребление, сключен между „Банка ДСК" ЕАД и В. С. В.. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ, търговски са сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Доколкото банковите сделки са сред изброените в чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, банковият кредит представлява абсолютна търговска сделка. Следователно настоящият договор за кредит за текущо потребление е абсолютна търговска сделка и за правоотношенията, породени от него, са приложими разпоредбите на чл. 430 и сл. от Търговския закон и тези на специалните закони, отнасящи се до банковите сделки, уредени именно в Глава двадесет и девета от Част трета на Търговския закон, което обуславя търговския характер на въззивното дело. Съгласно новата редакция на чл. 113 ГПК от ДВ, бр. 100/20.12.2019г., делата на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В тълкувателното решение е изтъкнато, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК - ДВ, бр.ЮО от 20.12.2019 г. не са били предвидени изключения, при които качеството на лицето - страна по търговска сделка да определя процесуалния ред за разглеждане на делото, като качеството „потребител" на едната страна по правоотношението не е променяло характера на делото, нито е рефлектирало върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. Изводът на предходния състав, че липсва законова възможност за по-нататъшен инстанционен контрол на въззивното решение, е изцяло в съответствие със закона и задължителната съдебна практика. В случая, макар жалбоподателят да е физическо лице-потребител, разпоредбата на чл. 113 ГПК не намира приложение в редакцията й след изменението със ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/20.12.2019 г./. В мотивите на тълкувателното решение на ОСГТК изрично е посочено, че когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г., за тях е приложим предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв. Следователно, тъй като въззивното решение е постановено на 18.01.2019 г., обстоятелството, че ищецът има качеството на потребител по договор за банков кредит, е ирелевантно. С влизане на решението в сила е сложен край на делото и към момента на влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК не е съществувал висящ спор, спрямо който да се приложат новите правила за разглеждане на дела с участие на потребител. След като чл. 113 ГПК не намира приложение, следва да се съблюдава минималният законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела - 20 000 лева. В мотивите към т. 7 от задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че когато съдебният акт е окончателен (не подлежи на обжалване), той влиза в сила от момента на обявяването му. С оглед обстоятелството, че обжалваното въззивно решение е постановено преди да бъде приета настоящата редакция на чл. 113 ГПК, същото е влязло в сила в момента на своето постановяване като необжалваемо по чл. 296, т. 1 ГПК и затова подадената срещу него касационна жалба е недопустима. Поради изложените съображения формираният извод на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и определението, с което същата е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД, [населено място] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 50 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правна помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд. Търговска колегия, състав на Второ отделение