Определение № 472 от 11.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 906/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „МЮЗИАМ ХАУС” ЕООД срещу разпореждане от 29.01.2019г. по ч.гр.д. № 4848/2017г. на САС, ТО, 13 състав, с което е върната частна жалба на дружеството с вх. № 22761/19.12.2018г. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците Жени Луис Бишъп и Грант Макинтош Бишъп не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 3722 от 28.11.2018г. по ч.гр.д. № 4848/2018г. на САС, ТО, 13 състав са потвърдени определение от 28.12.2017г., определение от 09.05.2018г. и определение от 18.07.2018г., постановени по гр.д. № 5679/2009г. на СГС, ГО, І-8 състав. С потвърдените първоинстанционни определения са оставени без уважение исканията на „Мюзиам Хаус” за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ. Срещу постановеното определение е подадена частна касационна жалба с вх. № 22761 от 19.12.2018г., която с разпореждане от 21.12.2018г. е оставена без движение с указания за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за приподписване на частната касационна жалба от адвокат и за представяне на препис от същата за връчването й на насрещните страни. Указанията са редовно съобщени на частния жалбоподател със съобщение, връчено на 18.01.2019г. на управителя на дружеството В. К.. С молба от 25.01.2019г. частният жалбоподател е поискал срокът за приподписване на частната касационна жалба от лице, притежаващо юридическа правоспособност, да бъде удължен поради търсене на адвокат, който да представлява дружеството, както и да обоснове касационните основания съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК. С определение от 29.01.2019г. по ч.гр.д. № 4848/2018г. на САС, ТО, 13 състав въззивният съд е оставил без уважение направеното от „Мюзиам Хаус” ЕООД искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за приподписване на подадената от дружеството частна касационна жалба, като е приел, че липсва посочена уважителна причина, препятстваща извръшването на предвидените в закона и указанията действия, а посоченото от молителя „търсене на адвокат” не може само по себе си да бъде определено като такава причина. С обжалваното разпореждане разпореждане от 29.01.2019г. въззивният съд е констатирал, че частният жалбоподател не е изпълнил в цялост дадените указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба, поради което я е върнал. Обжалваното разпореждане е правилно. Подадената от настоящия жалбоподател частна касационна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение № 3722 от 28.11.2018г. е страдала от нередовности, тъй като не е била приподписана от адвокат, не е било представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и не са били представени преписи за насрещните страни, поради което дадените от въззивния съд указания за отстраняване на тези нередовности са съобразени с процесуалния закон. В срока за изпълнение на указанията частният жалбоподател е представил единствено преписи от частната касационна жалба и е направил искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на останалите указания, но не е обосновал искането си с уважителна причина, като единствено се е позовал на съдържанието на дадените указания. Поради това изводът на въззивния съд за липса на основание за исканото продължаване на срока е правилен. С оглед на това, че в определения от съда срок нередовностите на частната касационна жалба не са били отстранени в цялост, изводът на въззивния съд за наличие на основанието на чл. 262, ал.2, т.2 вр. чл.274, ал.3 вр. чл.284, ал.2 и чл.284, ал.3, т.1 ГПК за връщането й е правилен. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение