Определение № 853 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 2478/08.07.2020 г. на Й. Д. М., чрез адв. В. против решение № 57/03.06.2020 г., по в. гр. д. № 68/2020 г. на ОС-Търговище, с което е потвърдено решение № 750/18.12.2019 г., по гр. д. № 1335/2019 г. на РС - Търговище, отхвърлящо предявеният от ищцата - касатор осъдителен иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от деликт, вследствие на неверни и клеветнически твърдения, изнесени от ответника в телевизионно интервю.

Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал неправилен извод относно тълкуване и прилагане на конкретна правна норма, както и редица неправилни изводи относно фактическата обстановка, като излага подробни доводи за това.

В изложението по чл. 283, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси:

1. Изявления пред национална телевизия, представляват ли клевета за неверни за изразходвала неправомерно средства, навеждайки аудиторията, че е извършена безстопанственост на повереното имущество и изразходване на целеви държавни средства, след като е доказано в самото производство чрез предоставяне на съдебно решение, че това не отговаря на истината ? – противоречие с решение № 164/30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС.

2. Изявление които накърняват доброто име, не изказани пред лицето което е засегнато, а пред телевизията представляват ли клевета ? – във връзка с този въпрос се посочва основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. Й. Н., чрез адв. С. Д., с който излагат доводи, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на, в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че искът се основава на претенция за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на поведението на В. Н. от [населено място], състоящо се в отправени спрямо ищцата клеветнически твърдения пред цяла България, а именно, че в качеството и на директор на ЦСОП [населено място], е разходвала държавни средства в големи размери, уличаващо я в безстопанственост на повереното и помощно училище в [населено място], закрито през 2009 г. Ответникът В. Н. в емисия по „Нова Телевизия“ заявил следното: „ Тези пари да се потърсят за какво са отишли, защото ясно не са отишли на място“, което изявление ищцата определяла като приписващо ѝ престъпление по служба.

От фактическа страна е установено, че ответникът е направил посоченото по-горе изказване и е сезирал МОН през есента на 2018 г. по повод състоянието на сградата на училището в [населено място], тъй като в качеството си на синдикален лидер е получил сигнал за лошото състояние на същата. Не са приложени доказателства за отправения сигнал за извършване на проверка, но по делото е приложен отговор на МОН, в който се посочвало, че действително ищцата в качеството си на директор на ЦСОП [населено място], е натоварена с опазването на имуществото и училището в [населено място]. Установявало се още, че през годините са отпуснати средства от МОН, но не са установени налични счетоводни документи, удостоверяващи направени разходи за съхраняване и опазване на имуществото. От извършената проверка на РП - Т. не са установени данни за извършено престъпление, като единственото което ответникът казал в репортажа по телевизията е посочената по-горе реплика, а в останалото съдържание на репортажа не се съдържало изявление на последния.

Споделяйки мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд заключил, че искът не е установен в своето основание, тъй като изнесеното в репортажа напълно отговаря на действителността, а в думите на ответника по делото нямало нищо противоправно. Въззивният съд приел още, че искането за проверка на начина на разходване на средствата е конституционно право на ответника, което е потвърдило неговите подозрения, защото след това са предприети мерки за опазване, като е назначена охрана. Изложен е решаващ извод, че в думите на ответника не представлявали обида или клевета.

При така изложените решаващи изводи на въззивният съд, настоящият състав приема, че не са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване.

По първия поставен въпрос не е налице противоречие с цитираната от касатора практика, доколкото същата е неотносима към разглеждания случай. В цитираното решение на ВКС е допуснато касационно обжалване по въпроси, касаещи критериите за определяне на броя на деликтите и определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Търговишкият окръжен съд не е формирал решаващи крайни изводи относно начина на определяне на размера на обезщетението, възприет в цитираното решение, а само относно това, че предявеният иск не е доказан по основание. След като искът е приет за неоснователен, съдът не е бил длъжен да определя и неговия размер. Ето защо, не е налице противоречие с решение № 164/30.06.2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, тъй като в него са разгледани материален и процесуален правен въпрос, касаещи критериите за определяне на размерът на обезщетението за неимуществени вреди и броя на деликтите, но не и такива, касаещи основанието на иска.

За яснота следва да се посочи, че въззивният съд е изследвал дали с изнесените в предаването изрази е накърнено достойнството и честта на ищеца; изнесени ли са неверни факти или позорящи за ищеца обстоятелства и е отхвърлил иска след констатация, че употребените по отношение на ищеца изрази не съставляват обидни квалификации; не превишават правомерната граница, приемлива за свободата на мнение; не накърняват правото на неприкосновеност на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т.е. същите не са с невярно, непроверено, обидно и позорящо съдържание, което изключва отговорността за непозволено увреждане. Предвид изложеното не е налице противоречиво разрешаване на правни въпроси в поддържания от касаторката смисъл. Доводите дали крайните изводи на съда са правилни и обосновани и дали в конкретния случай съотношението между правото на свободно изразяване на мнение и правото на защита срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име на личността е нарушено се разрешават съобразно обстоятелствата на всеки конкретен случай, след преценка на фактите доколко в съответната публикация в печатно произведение или изказване в телевизионно предаване се съдържат неверни обстоятелства, с които се накърнява доброто име и честта на засегнатото лице. Тази преценка обаче се извършва във втората фаза на касационното производство в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.

Решаващият правен извод на въззивния съд е относно това, че изнесеното в репортажа отговаря на действителността и именно поради това съответствие не е налице клевета. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че подаденият сигнал и направения репортаж са предизвикали въздействие, довело до предприемане на мерки за опазване. Ето защо и поради липса на общото основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по втория въпрос също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Дори и да се приеме, че е налице общото основание, то не е налице посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване - от значение за развитие на правото пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. Това би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правните разпоредби и в крайна сметка доусъвършенстване на правоприлагането. Касаторът не е изложил съображения в тази насока, а такива не са и налице.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 996,00 лв., за заплащането на които е представена фактура № 1426/ 17.07.2020 г.

Предвид изложеното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.