Определение № 78 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г.

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Като е приел да липсват установени необходими елементи на деликтния фактически състав, при наличие на които единствено, заедно с допълнителни предпоставки по чл. 49 от ЗЗД, следва да се ангажира гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя, въззивният съд по конкретното дело е съобразил произтичащото от материалния закон правило, че не може да бъде ангажирана отговорността на възложител, търсена с иска в лицето на ответника, без да се твърди и установи вредата да е нанесена от извършител ,т.е физическо лице, на което общината е възложила някаква работа. Видно от обжалваното решение, решаващ за изхода на делото материалноправен въпрос в случая не е въпросът за необходимостта да бъде установено кой точно измежду работниците, на които е възложена работа, е причинил вредите, по който въпрос действително е налице трайна практика в изтъквания от защитата смисъл ,вкл. ППВС № 7 /1959г. От решаващо значение ,предвид оглед мотивите на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили, се е оказал друг въпрос, изразил се в отхвъряне на тезата на защитата, че между лицата [община] дол - възложител и посочения Бетонов център (или бетонов възел) - лице без уточнена правосубектност и понастоящем несъществуващо, е налице релевантно за състава на нормата правоотношение на възлагане, поради което и при „ разширително” тълкуване на чл. 49 от ЗЗД, да отпадне необходимостта от посочване и установяване на обсотятелството кой виновно е извършил увреждащото деяние и в какво се изразява същото, като действие или бездействие. Обсъдената теза на защитата ,дори да се приеме за формулиран въпрос, няма връзка с приложното поле на критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като се предлага да бъдат изоставени или пренебрегнати за конкретния случай правила, съответстващи на ясното и точно съдържание на закона, при това без обосновка за връзка с относим към решаващите съображения на съда въпрос. По второто съображение, не е налице и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 или т. 2 от ГПК, като следва да се добави, че приложените решения №1546/2003г по гр.д№ 1302/2002 ІV г.о, реш.по гр.д. № 1522/2005г ІV г.о и др. не подкрепят тезата по съдържанието на чл. 49 от ЗЗД ,развита в изложението и не става и ясно защо защитата счита, че приложените решения са в подкрепа на нейните доводи. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.