Определение № 646 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г.
ВКСI търговско отделение21.10.2011 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1482/27.10.2010г., постановено по в.гр.д.№ 1775/10г. от Пловдивския окръжен съд. УКАЗВА на касатора М. З. Н., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 191.67 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. З. Н., [населено място] срещу решение № 1482/27.10.2010г., постановено по в.гр.д.№ 1775/10г. от Пловдивския окръжен съд, с което отменено решение № 2537/16.10.2009г. по гр.д.№ 1918/2009г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против Р. Л. Й., [населено място] иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 4900 евро по запис на заповед от 07.08.2009г., за която е издадена заповед за изпълнение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл.535 вр. чл.491 ТЗ, тъй като не е предявен, както и че в производството по чл.422 ГПК не е осъществено съществуването на каузална сделка, поради което записът на заповед е нищожен. Според касатора решението е постановено в противоречие с ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС, тъй като в записа на заповед е посочен падеж и не е необходимо предявяването му, както и че въззивният съд се е произнесъл по възражения, каквито не са въведени в процеса, а именно за съществуването или не на каузална сделка. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието му с ТР № 1/28.12.2005г. на ОСТК на ВКС, както и с Решение № 52/22.05.2009г. по т.д.№ 695/08г. на ВКС, ТК, І отд. и Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, ТК, І отд., постановени по реда на чл.290 ГПК. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 191.67 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд