Определение № 45 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. И. П. против решение, постановено по гр.д. № 5189/2009 г. на Софийски градски съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата. Насрещната страна не е отговорила на жалбата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иск по чл. 200 КТ на А. П. против [заличено име на фирма], гр. С., като е приел, че ответникът не отговаря за установеното по надлежен ред професионално заболяване на ищеца. В изложението и поставен правния въпрос в каква степен решението на Т. за професионалния характер на заболяването определя от работата при кои работодатели е причинено то и в частност изключва ли отговорността на предходен работодател, когато става реч за изпълнение на една и съща функция при сходни условия на труд, ако изследването на комисията по чл. 62, ал. 1 КСО е извършено само при последния работодател. Отговорът на този въпрос обуславя постановения от въззивния съд резултат и изясняването му е от значение за точното приложение на закона, поради което и касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество. Мотивиран от горното, съдебният състав