Определение № 10896 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2025 г.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд -София - град и Административен съд - Варна относно компетентния между тях да разгледа жалба на Т. Б., с [ЛНЧ], гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България, като майка и законен представител на Н. А. М., чрез адвокат Аргирова срещу заповед № ЗСПД/Д-В/20849 от 11.09.2025г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Варна. Спорът възниква относно местната подсъдност, определена от адреса, вписан в регистрационната карта в гр. Варна или основание е адресът в чужбина, тъй като жалбоподателят е чужденец, с предоставена временна закрила по реда наЗУБ. За да се произнесе Върховен административен съд шесто отделение взе предвид следното: Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в нейната адресна карта на чужденец, а именно настоящият й адрес в гр. Варна. Безспорно лицето е чужденец с предоставена временна закрила, напуснало адрес в чужбина, който не служи в случая за основание за определяне на подсъдността. Освен това, относим в настоящия случай е Законът за убежището и бежанците (ЗУБ), даващ легално определение на понятието „временна закрила“. Според разпоредбите в закона, Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), в която се отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази постановка е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредби обаче, са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Въпреки, че в действащата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК не присъства „настоящ адрес“ като критерий за подсъдността, но в конкретния случай той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Предвид изложеното, местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Варна, поради което, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,