Определение № 280 от 14.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4671/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 13.05.2016г. по гр.д.№ 501 / 2016г., с което ОС Варна е уважил искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят Д. С. Р., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответникът М. В. Г., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че касационното обжалване е недопустимо с оглед цената на исковете. Поддържа също така, че не са налице и основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е отхвърлил иска на М. Г. срещу Д. Р. за сумата 1211,68 лева лихва за забава за времето от 31.03.2011г. до 18.09.2013г., както и сумата 757,03 лева лихви за забава за времето от 01.03.2011г. до 18.09.2013г. Със същото решение като е потвърдил първоинстанционното решение съдът, е осъдил Д. Р. да заплати на М. Г. сумата 4 766,83 лева неполучена главница по изпълнително дело №1914/2010г. на ЧСИ Д. Я. и сумата 2882 лева разноски по изпълнително дело 10251/2010г. на държавен съдебен изпълнител при РС Варна, на основание чл.59 ЗЗД. С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. Дв.в. бр.100/2010г./ предвижда, че решенията на въззивни съдилища по дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на всеки иск по който се е произнесъл въззивният съд е под 5000 лева – с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 4 766, 83 лева неполучена главница по изпълнително дело №1914/2010г. на ЧСИ Д. Я., с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 2882 лева разноски по изпълнително дело 10251/2010г. на държавен съдебен изпълнител при РС Варна, с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата за сумата 1211,68 лева лихва за забава за времето от 31.03.2011г. до 18.09.2013г. върху главницата от 4 766,83 лева, както и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 757,03 лева лихви за забава върху главницата от 2882 лева за времето от 01.03.2011г. до 18.09.2013г. Ето защо на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба на Д. С. Р. следва да се върне. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.