Определение № 50244 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3593/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, подадена чрез гл.инспектор – юрист Д. М., срещу въззивно решение № 12563/30.12.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2974/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 374/25.01.2019 г., постановено по гр. д. № 119/2017 г. по описа на Благоевградски окръжен съд са отхвърлени предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в решението, от П. А. М. и А. И. Н. – М. и в тежест на Комисията са поставени деловодните разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Ответникът – П. А. М., в представен писмен отговор чрез процесуалния представител адв.С. Г., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – А. И. Н. – М., не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 151 от ЗПКОНПИ, постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното лице или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?“; 2/ „Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ?“; 3/ „Следва ли да се претендира отнемане на равностойност на недвижими имоти и движими вещи, които ответниците са отчуждили възмездно преди края на релевантния период, и в края на релевантния период вече не са били в техния патримониум?“; 4/ „В случай, че производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се е развивало по реда на ЗОПДНПИ (отм.), кой е приложимият закон по отношение на понятията „имущество“, „доход“ и „значително несъответствие“ с оглед разпоредбата на § 5, ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ?“; 5/ „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период имущество или следва да бъде съпоставено имущество за целия проверяван период?“. Във връзка с поставените въпроси жалбоподателят поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като излага твърдения, че допускането на касационно обжалване в случая е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва практика на ВКС. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. Въззивният съд е счел предявените искове за неоснователни. За да обоснове този си извод е приел, че предмет на отнемане може да бъде само наличното към края на проверявания период имущество, което съществува в патримониума на проверяваните лица или свързаните с тях лица. Приел е, че получените суми, които не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период нито подлежат на отнемане, нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне на размера на несъответствието, по смисъла на закона; че, аналогично, равностойността на недвижими имоти и движими вещи, които същите са отчуждили възмездно преди края на релевантния период, и в края на релевантния период вече не са били в техния патримониум - били са разходвани, без да е доказано да са вложени, „трансформирани“ в друго подлежащо на отнемане имущество, както и паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. Посочил е и това, че всяко напускане на имуществено благо от патримониума на проверяваното лице, съставлява разход, а всяко постъпление на имуществено благо в патримониума му, съставлява приход; че задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство; че останалите лица, в която категория са и ответниците, не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си. По тези съображения за неоснователен е намерил и предявения иск за отнемане от ответника П. М. на суми, представляващи внесени от него погасителни вноски по кредити, тъй като същите съставляват направени от лицето разходи за погасяване на негови задължения. Въззивният съд е приел също, че възмездното отчуждаване на имущество през изследвания период е от значение при наличие на разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването – при по-висока придобивна стойност ще е налице разход, а при по-висока стойност при отчуждаването – доход. Счел е, че заключение дали този приход е законен се прави след преценка за наличието или липсата на „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Съдът е съобразил и това, че с оглед формирането на извод, че наличното в края на изследвания период имущество е незаконно придобито, е необходимо неговата придобивна стойност да превишава с повече от 150 000 лева (§ 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период, и неговите доходи за същото време, след приспадане на направените разходи за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство, като се отчитат непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имущество, други факти и обстоятелства от значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Имуществото, извън посоченото, е законно придобито (в този смисъл се е позовал на решение № 97/18.05.2018 г. по гp. д. № 3224/2017 г., както и Решение № 263/18.12.2020 г. по гр.д. № 129З/2020 г. и двете на BKC, IV г.о.). В настоящия случай от събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че в края на периода, за който е извършена проверката, двамата ответници са притежавали следните имущества и имуществени права, както следва: 3/7 ид. ч. от поземлен имот представляващ нива, с пазарна стойност към датата на придобиване /10.09.2015 г./ от 10 987 лв. /съгласно прието заключение на съдебно- оценителна експертиза/; 3/7 (три седми) ид. ч. от поземлен имот, представляващ нива, с пазарна стойност към датата на придобиването му /08.10.20 15 г. /в размер на 13 490 лв., /съгласно прието заключение на съдебно-оценителна експертиза/; 3/7 (три седми) ид. ч. от поземлен имот, представляващ нива, с пазарна стойност към датата на придобиването му /08.10.2015 г./ в размер на 26 777 лв. /съгласно приетото заключение на съдебно-оценителна експертиза/; мотоциклет “Ямаха”, с пазарна стойност към датата на придобиването му /06.06.2015 г./ в размер на 2095 лв.; лек автомобил марка “Джееп”, с пазарна стойност към датата на придобиването му /26.10.205 г./ в размер на 10 265 лв.; лек автомобил марка „Тойота“, с пазарна стойност към датата на придобиване /07.01.2013 г./ в размер на 5676 лв., както и вземания по банкови сметки на обща стойност 1016,69 лв. Въззивната инстанция е изтъкнала, че наред с посочените имоти и имуществени права, на 11.09.2008 г. ответникът П. М. придобил безвъзмездно от родителите си А. М. и О. М., по договор за дарение, недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Благоевград, с площ от 652 кв.м., със степен на завършеност 63%. В релевантния период – от 2009 г. до 2013 г. жилищният етаж е бил довършен, като от приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза е установено, че пазарната стойност на довършителните строително-монтажни работи, необходими за довършването на сградата, е в размер на 17 134 лв. към момента на извършването им, която стойност се явява пазарната цена за придобиване на посочения имот в завършен вид. При тези обстоятелства въззивният състав е намерил за установено от фактическа страна, че общата пазарна цена на имуществото на проверяваното лице П. М., заедно с имуществото, придобито на името на свързаното с него лице – съпругата му, ответницата А. Н. – М., в края на проверявания период – към 12.03.2016 г., е било в размер на 87 440,69лв., а в началото на проверявания период имуществото на проверяваното лице е било формирано от стойността на л.а.“Мицубиши Колт“ и вземания по банкови сметки в размер на 56,96 лв. Ответницата А. Н. — М. в началото на проверявания период /24.03.2011 г./ не е притежавала недвижимо имущество, MПC, както и вземания по банкови сметки. Уточнил е също така, че по делото не са събрани доказателства за пазарната стойност на л.а. „Мицубиши Колт“ към началото на проверявания период /12.03.2006 г./, но доколкото не се оспорвало от ответника твърдяната от ищеца пазарна стойност в размер на 2000 лв. към момента на придобиването му /на 17.01.2006 г./, който е близък до началото на проверявания период, съдът е приел тази стойност като най-благоприятна за ответника, и призната от ищеца с исковата молба. Изчислена по този начин, въззивната инстанция е констатирала, че общата стойност на имуществото на ищеца в началото на проверявания период, възлиза в размер на 2056,96 лв. От така установените стойности на имуществото на проверяваното лице в началото и в края на релевантния период, е установил несъответствие в имуществото му, в размер на 85 383,73 лева. Приел е, че така установеното несъответствие не е „значително“ по смисъла на §1, ал. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, както и по смисъла на §l, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ /която е приложима към настоящия случай, на осн. §5, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. l от 2019 г.) от П3P на ЗПКОНПИ, дори и без да се отчитат доходите на ответниците и средствата, необходими за издръжката им през проверявания период. Ето защо, доколкото е приел, че не се установява една от материалните предпоставки за отнемане на имуществото на ответниците – наличие на значително несъответствие в имуществото им по смисъла на § l, т. 3 от ДР на КПКОНПИ, въззивният съд е преценил, че предявените искове са изцяло неоснователни. Доколкото първата инстанция е достигнала до различни фактически и правни изводи, то въззивният състав е намерил, че първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението първи, втори, трети и пети въпрос са обуславящи решаващите изводи на съда, но не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на въпроса представляват ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата, е даден с ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите към т. 1 е разяснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи /самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Изяснено е още, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В подкрепа на отрицателния отговор на въпроса са съобразени и мотивите на решение № 13 на Конституционния съд от 13.10.2012г. по к. д. №.6/2012г., според които „на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения“. Същото следва и по аргумент за по-силното основание от разпоредбата на чл. 45 НК. В т. 2 от тълкувателния акт е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към т. 2 е разяснено, че за да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица – чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл. 143 ЗПКОНПИ. Разяснено е още, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Посочено е още веднъж, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, и не подлежат на отнемане. Обобщено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. В мотивите към т. 1 от тълкувателния акт е разяснено още, че предмет на отнемане е незаконно имущество /това, за което не е установен законен източник на доходи/, което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Приетите с тълкувателния акт правни постановки са задължителни за съдилищата, в това число и за настоящия състав. Те са съобразени и от въззивния съд в обжалваното решение. Доколкото възивното решение не противоречи на задължителните постановки на ТР № 4/2021 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Четвъртият поставен от касатора въпрос относно приложимия закон, не формулира основание за достъп до касационно обжалване. Това е така доколкото въззивният съд в процесния случай е приел, че установеното несъответствие в имуществото на ответниците не е „значително“ по смисъла на § 1, ал. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, но и по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. В тази връзка въпросът за приложимия закон не е обуславящ крайните решаващи изводи на съда, тъй като какъвто и отговор да се даде на този въпрос, не би се обусловил различен краен резултат, с оглед установената по делото липса на една от материалните предпоставки за отнемане на имуществото на ответниците – наличие на значително несъответствие в имуществото им. Спрямо формулираните въпроси не е налице и поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По принцип това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В процесния случай не са налице съображения в тази насока. В обобщение не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Предвид изхода от касационното производство разноски за касатора не се следват, а ответната страна е поискала своевременно, но не е удостоверила надлежно извършването на такива за настоящото производство. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,