Определение № 567 от 11.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 352/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „Ирен-Стройинвест“ЕООД, [населено място] срещу определение № 4638 от 11.12.2023г. по в.ч.гр.д.№ 2385/2023г. на ОС Варна, с което е потвърдено определение № 11926 от 04.10.2023г. по гр.д.№ 8616/2023г. на РС Варна за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора на съда - чл.19,ал.1 ГПК във вр. с чл.8,ал.1 ЗМТА. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението по подробно изложени съображения: твърди се, че арбитражната клауза е сключена под условие, съдържа се в едностранно изготвена от ответника бланка, отсъства договор, съдържащ арбитражната клауза и др. Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по въпроси, зад които стои тезата, че юридическото лице има качеството на потребител на енергийни услуги, поради което е налице забраната/изключението на чл.19,ал.1 ГПК; че арбитражното споразумение е сключено под условие, което не се е сбъднало; че между страните не е налице облигационна връзка и др. В писмен отговор ответното дружество оспорва допустимостта на частната касационна жалба, позовавайки се на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК във вр. с чл.280,ал.3 ГПК. Излага и подробни съображения за неоснователност на подадената частна касационна жалба и за необосноваване в изложението на основанията за допускане на частното касационно обжалване. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Предмет на прекратеното производство е предявен от „Ирен-Строинвест“ ЕООД срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК да бъде прието в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 000лв., представляваща частичен иск от обща сума в размер на 3 682.02лв. - стойност на ел.енергия за конкретно посочен обект в [населено място], дължима за периода 17.01.2023г. - 07.04.2023г. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподведомственост на спора пред съда. Посочил е, че в искането от ищеца за присъединяване към ел.разпределителната мрежа на обекта, е включена арбитражна клауза, съгласно която, всички спорове, възникнали в отношенията между страните, се отнасят за решаване пред Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционното производство правилно е прекратено при наличието на предпоставките на чл.8,ал.1 ЗМТА. Констатирала е, че страните са обвързани от валиден договор за пренос и достъп на ел.енергия през ел.разпределителната мрежа на „ЕРП Север“; че ответникът е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в присъединения обект в [населено място] и изрично е декларирал, че е фактически позвател на имота. Обсъдено е, че на ищеца е предоставено временно електроснабдяване във връзка с искане за предоставяне на временно ел. снабдяване в строителния обект въз основа на искане, подписано от законния представител. Искането е обективирано в утвърден образец, съдържащ арбитражна клауза. Отречено е качеството на ищеца на потребител по смисъла на пар.13,т.1 ДР на ЗЗП. Основателно е възражението в отговора на ответната страна за недопустимост на предприетото частно касационно обжалване. Еднозначно е произнасянето на състави на касационната инстанция, че в хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК във вр. с чл.280,ал.3, т.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване определение, с което е уважен отвод за неподведомственост на спора по чл.15,ал.1 ГПК, включително и в хипотезите на международна неподведомственост и в хипотезите на неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза. (определение № 1370 от 22.12.2023г. по ч.т.д.№ 1720/23г. на І т.о. и цитираната в него практика; определение № 21 от 15.01.2021г.по ч.гр.д.№ 3167/2020г. на 3 г.о. и определение № 1265 от 08.12.2023г. по ч.т.д. № 1971/2023г. на ІІ т.о. на ВКС). В настоящия случай е безпредметна преценката по чл.113,изр.последно ГПК, тъй като цената на иска е 1 000лв., т.е. под прага и на решенията по граждански дела, които могат да бъдат обжалвани пред касационната инстанция. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на частната касационна жалба - сумата 480лв. По изложените съображения, ВКС, състав на Първо т.о.