Определение № 816 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3046/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 100185/09.07.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 459/2019 г. на Великотърновския апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено частично първоинстанционното решение № 448/25.10.2019 г. по гр. дело № 585/2018 г. на Плевенския окръжен съд, са отхвърлени исковите претенции на комисията-жалбоподател за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от ответника Л. Б. Л., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) – сумата в общ размер 676 033.84 лв. – внесени и преведени парични суми по 13 банкови сметки; и от ответницата М. Ц. Т., на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) – сумата 2 000 лв., внесена по банкова сметка. Касационната жалба на ищеца КПКОНПИ е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответниците Л. Л. и М. Т. не са подали отговор на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е формулиран материалноправният въпрос: подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ суми, преминали по банковите сметки на проверяваното лице и свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. За да постанови обжалваната част от въззивното решение, апелативният съд е приел, че спорен по делото е въпросът: подлежат ли на отнемане парични суми по банкови сметки, които към момента на извършване на проверката не са налични по банковите сметки. Позовавайки се на трайно установената практика на ВКС и конкретно – на решение № 137/02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, въззивният съд е приел, че не подлежат на отнемане паричните средства, които към момента на подаване на искането не са налични по банковите сметки на проверяваното лице. Съдът е обосновал този извод с правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции на платежно средство, разчетна единица, т.е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги, както и на запас от стойност, т.е. средство за натрупване. В качеството си на потребими вещи и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество (реални активи). Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай, с изключение на искането на комисията-жалбоподател за отнемане на сумата 5 000 лв., получена от продажбата на дружествени дялове от капитала на „Елвиз“ ЕООД, останалите парични средства, претендирани като предмет на отнемане, не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които липсват данни по делото да е реализирана насрещна облага, налична в края на проверявания период, поради което те не подлежат на отнемане. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване на атакуваната част от въззивно решение. Както е посочено и в мотивите на апелативния съд, по формулирания от страна на комисията-касатор материалноправен е налице трайно установена практика на ВКС, която дава отрицателен отговор на този въпрос, а именно – внесените и преведени суми по банкови сметки на ответниците (проверяваното лице и и свързаните с него лица), които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни – чрез включването им в имуществото на ответниците за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) (респ. – и § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ), доколкото тези суми само са „преминали“ през това имущество в проверявания период – били са разходвани, без да са вложени (респ. – трансформирани) в друго подлежащо на отнемане имущество (а когато са вложени за придобиването на такова имущество – то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено – в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон). Тази практика на ВКС е трайно установена и константна – формирана е по приложението още на ЗОПДИППД (отм.) (например – решение № 129/08.06.2015 г. по гр.д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 228/06.07.2015 г. по гр.д. № 5321/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 137/02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) и е доразвита в същия смисъл – и по приложението на ЗОПДНПИ (отм.) – решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 83/20.07.2020 г. по гр. дело № 4939/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. За изходна позиция в тази константна практика на ВКС се приема, че на изследване подлежи имуществото на проверяваните лица (ответниците) в началото и в края на проверявания период, като несъответствието следва да се определи от съпоставянето на нетния доход и стойността, получена от разликата между имуществото в края на проверявания период и това в началото на периода. Тази изходна позиция в актуалната практика на ВКС, формирана по приложението на ЗОПДНПИ (отм.), е изведена и изрично основана, и на разясненията в същия смисъл, дадени в раздел IV, т. 1 от мотивите към решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на Конституционния съд. В решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието и следното: Както е посочено в решение № 129/08.06.2015 г. по гр.д. № 5562/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане обаче парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл. 63, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Настоящият съдебен състав на IV-то гр. отд. на ВКС също изцяло споделя тази трайно установена практика на ВКС, като намира, че тя е формирана при точно приложение на закона и не се нуждае от промяна или осъвременяване. Правните изводи в мотивите към обжалваното въззивно решение са в съответствие с тази константна практика на ВКС, на която въззивният съд и изрично се е позовал. Поради това, няма основание касационното обжалване да се допуска по материалноправния въпрос, формулирани от страна на жалбоподателя – нито в хипотезата на т. 3, нито в хипотезата на т. 1 от чл. 280, ал. 1 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК; не са налице и основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение