Определение № 14 от 08.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 681/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците София А. и И. М. против решение № 2280 от 18.10.2019г. по т.д.№ 2749/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е обезсилено като недопустимо решението по т.д.№ 1418/2018г. на СГС, 18 състав за уважаване на предявения срещу „Надежда медикъл“ООД иск с правно основание чл.74 ТЗ и е прекратено производството по конститутивния иск за отмяна на решенията на ОСС от 02.07.2018г. В касационната жалба е въведен довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяната му и уважаването на иска със законните последици. Оспорва се правилността на извода на САС, обусловил и становището за недопустимост на предявения иск: че взетите решения от ОСС, проведено на 27.04.2018г., за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация не съставляват дерогиране/оттегляне на депозираните на 30.03.2018г. и получени от дружеството на същата дата предизвестия от съдружниците А. и М. по чл.125,ал.2 ТЗ за прекратяване на участието им в дружеството. Поддържа се твърдението /въведено в исковата молба и поддържано в хода на производството/, че несъвместимостта между настъпването на ефекта на отправените и от тримата съдружници предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ и взетото решение за откриване на производство по ликвидация /вкл. за назначаване на ликвидатори и определяне на срок за ликвидация/ произтича от факта, че производството по ликвидация не може да бъде успешно проведено, ако в хода му изтече срокът на отправеното от всичките трима съдружници предизвестие по чл.125,ал.2 ТЗ, с изтичането на който, прекратяването на членството настъпва ex lege. Касаторите считат, решенията на ОСС от 27.04.2018г., приети преди изтичането на тримесечния срок по чл.125,ал.2 ТЗ логично дерогират последиците на отправените от тримата съдружници предходни уведомления за прекратяване на членството им, поради което към датата на провеждане на ОС от 02.07.2018г., чиито решения са предмет на конститутивния иск, ищците са имали /не са загубили/ качеството си на съдружници и е следвало по отношение на тях да бъде спазена процедурата по чл.139,ал.1 ТЗ. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Дали при оттегляне на предизвестие за напускане на съдружник по чл.125,ал.2 ТЗ е необходимо да бъде спазен редът за отправяне на предизвестие за напускане, за да бъде прието, че оттеглянето е направено изрично, ясно и недвусмислено или е достатъчно волята за оттегляне за стигне до адресата преди изтичането на срока на предизвестието. Твърди се противоречие на даденото от САС разрешение по въпроса с решение № 7 от 14.03.2018г. по т.д.№ 926/2017г. на Първо т.о. на ВКС. Отново се акцентира, че производството по ликвидация, за откриването на което съдружниците за взели решение на 27.04.2018г., не може да бъде успешно проведено, когато в неговия ход изтече срокът на отправените предизвестия и настъпи прекратяването на членството на всички съдружници. 2/ Дали взети преди изтичане на срока на отправени от съдружниците предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ, решения на ОСС за откриване на производство по ликвидация на дружеството, избор на ликвидатори и определяне на срок за ликвидацията, които дерогират ефекта на отправени от всички съдружници предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ, могат да бъдат приети като ясно и недвусмислено изразена от съдружниците воля за оттегляне на отправените от тях предизвестия за прекратяване на участието им в дружеството и да породят ефекта на оттегляне на отправените от тях предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ. Касаторите посочват, че „доколкото с обжалваното решение съдът се е произнесъл по този въпрос от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото“, е налице предпоставката за допускане на касационното обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. В писмен отговор насрещната страна „Надежда Медикъл“ООД, [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Към настоящия момент в ТРРЮЛНЦ не е вписана промяна в правно организационната форма на търговското дружество. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Безспорно е, че на 30.03.2018г. съдружниците София А. и И. М. са отправили до дружеството уведомление по чл.125,ал.2 ТЗ за прекратяване на членственото им правоотношение и на същата дата те са връчени на „Надежда Медикъл“ООД. Безспорно е, че ищците са уведомени на 19.04.2018г., че и третият съдружник в дружеството Д. Г. Д. е депозирал също предизвестие за напускането си по чл.125,ал.2 ТЗ. Безспорно е, че всеки от тримата съдружници има 33.333% от капитала на дружеството. По съображения, че при изразена воля и от тримата съдружници, притежаващи 100% от капитала, да напуснат участието си в дружеството, поради което „продължаването на дейността на дружеството е безпредметно”, управителят и съдружник Д. е свикал ОС на 27.04.2018г. На това събрание е присъствал лично съдружникът Д. Д., а ищците са представлявани от адв. В. Д., и са взети с общо съгласие решения по обявения дневен ред:1/Приети са заявленията по чл.125,ал.2 ТЗ на тримата съдружници. В протокола е отразено, че „от страна на пълномощника на съдружниците А. и М. бе извършено оспорване по отношение на датата на полагане на подпис на уведомлението, което предхожда с два дни официалния удостоверителен документ”; 2/Взето е решение дружеството да бъде прекратено и да бъде открито производство по ликвидация; 3/За ликвидатори са избрани Д. и М.; 4/ Определен е 10м. срок за извършване на ликвидация. На ликвидаторите е възложено подаване на заявление в ТР за откриване на производство по ликвидация и уведомяване на НАП за започналото производство. Няма спор, че на 02.07.2018г. е проведено извънредно общо събрание на съдружниците „във връзка с постъпили на 30.03.2018г. уведомления по чл.125,ал.2 от съдружниците М. и А.”, на което Д. Д. „в качеството си на съдружник, притежаващ един дружествен дял от капитала, представляващ 33.333% и управител“, е констатирал, че на 30.06.2018г. е изтекъл тримесечният срок за прекратяване на участието на М. и А. като съдружници, както и, че „единствен съдружник в дружеството оставам аз - Д. Д., което налага промяна в правноорганизационната форма на „Надежда Медикал“ООД”. Приел е решения за: уреждане на имуществените отношения със съдружниците М. и А. съобразно разпоредбите на ТЗ; за поемане на дяловете от напусналите съдружници /66.66%/; за промяна на правно организационната форма на дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик Д.; за освобождаване от отговорност на управителя Д. за периода от учредяване на дружеството до приемане на настоящото решение, като Д. изпълнява и функциите на управител и на едноличното ООД; за приемане на нов учредителен акт, обективиращ извършените промени. Няма спор, че ищците не са били поканени на това събрание, което е и основанието да искат отмяната на взетите решения чрез предявения от тях на 05.07.2018г. конститутивен иск. В исковата молба ищците са въвели твърдения, че „с взетите решения по т.2, 3 и 3 от Протокола от ОСС от 27.04.2018г. за прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация са дерогирани последиците на отправените и от тримата съдружници предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ, съответно решението по т.1 не кореспондира с ясно изразената в т.2,3 и 4 от протокола воля на съдружниците за прекратяване на дружеството чрез ликвидация”. Позовали са се на „несъвместимост между настъпването на ефекта на отправените предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ и взетите решения за откриване на производство по ликвидация на дружеството, произтичаща от обстоятелството, че ликвидацията не може да бъде проведена, ако в хода на това производство, изтече срокът на отправените предизвестия, когато прекратяването ще настъпи по силата на закона”. Подържали са, че волята на съдружниците членственото им правоотношение с дружеството да продължи личи и от взетото решение за назначаване за ликвидатори на Д. и М.. Поддържано е, че дори да бъде счетено, че участието на ищците като съдружници е прекратено ex lege на 30.06.2018г. с изтичане на срока по чл.125 ТЗ въпреки приетите решения от ОСС от 27.04.2018г., към 30.06.2018г. ищците все още са били съдружници и с оглед редовното провеждане на събранието от 02.07.2018г. е следвало да бъдат поканени да вземат участие в него най-малко седем дни преди заседанието; че в хипотеза на отправена покана по чл.139 ТЗ с обявен дневен ред, те биха установили разминаването в становищата им с това на съдружника Д.Д., и биха предприели изрични действия за оттегляне на предизвестията си за напускане преди изтичането на тримесечния срок. Поддържали са, че срокът на отправеното от съдружника Д. предизвестие /което ищците не са в състояние да представят, тъй като то е било представено за сведение на ОС на 27.04.2018г., на което те са били представлявани, но на събранието е констатирано, че предизвестието на Д. предхожда с два дни нотариално заверените предизвестия, изходящи от А. и М./ е изтекъл към датата на събранието, проведено на 02.07.2018г. и Д. е загубил качеството си на съдружник и не бил легитимиран да приеме еднолично взетите, оспорвани с предявения иск по чл.74 ТЗ, решения. В допълнителната искова молба от 02.10.2018г. освен поддържаните в исковата молба фактически основания, ищците са навели ново твърдение, че решението за откриване на производство по ликвидация, което има дерогиращ отправените от съдружниците предизвестия за прекратяване на членството им ефект, „на практика представлява направено от всеки от съдружниците и достигнало до дружеството изявление за оттегляне на предизвестията за прекратяване на членството”; че изявлението с характер на оттегляне на предизвестието е направено на 27.04.2018г. - преди изтичането на срока на предизвестието на всеки един от съдружниците, поради което ефектът на направените от ищците предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ, следва за се счита за ненастъпил. Първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.125,ал.2 ТЗ предвижда особена процедура за напускане на съдружника при бездействие на дружеството като изключение от общото правило, че освобождаването се извършва по решение на Общото събрание; че тази процедура предполага бездействие на дружеството в определения срок от получаване на изявлението за напускане; че при тези предпоставки с факта на изтичане на срока на предизвестието, ще се счита за прекратено по право участието на съдружника и прекратяването настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието. Счетено е, че в настоящия случай не е налице такова бездействие от страна на дружеството в рамките на тримесечния срок на предизвестието, тъй като на ОС от 27.04.2018 г. е взето решение дружеството да бъде прекратено чрез ликвидация, избрани са и ликвидатори, определен е срок за ликвидацията. Прието е, че с провеждането на ОС на 27.04.2018 г., което е свикано именно с оглед постъпилите предизвестия и от тримата съдружници, е налице действие на основния орган на дружеството, което следва да бъде отчетено и същото е дерогирало правните последици на отправените предизвестия, тъй като вече не е налице изключението на правилото на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, а е налице взето решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация. Според първоинстанционният съд е настъпил нов юридически факт и независимо от това, че откриването на ликвидацията не е обявено в ТР, това решение е налице, задължително е във вътрешните правоотношения на съдружниците и обективира общата им воля - дружеството да бъде прекратено изцяло, а не само отделни съдружници да го напуснат. Анализирано е, че след като прекратяването на участието на съдружника по чл. 125, ал. 2 от ТЗ е изключение от принципа, че участието в дружеството, респ. прекратяването му се извършва по решение на ОС, в случай, че е подадено предизвестие само от един съдружник, но дружеството не бездейства, а свика и проведе ОС, което вземе решение за прекратяване на участието на този съдружник, то от това решение настъпва фактът и се пораждат правните последици на прекратяването без да е необходимо да се изчаква да изтече и тримесечният срок. Обосновано е, че е целта на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ е именно да се даде възможност на дружеството чрез своите органи да вземе решение за начина на продължаване на дейността си при изразената от съдружника воля да прекрати участието си и да организира дейността си при упражненото потестативно право. Счетено е, че именно това е сторило ОС на 27.04.2018г., на което съдружниците са взели единодушно решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация; че взетото при изискуемия кворум и мнозинство, решение е последващ факт, който съдът следва да отчете. Крайният извод е, че предвид изрично взетото единодушно решение на ОСС от 27.04.2018г., действието на отправените предизвестия е дерогирано и не може да се приеме, че ищците са престанали да бъдат съдружници само и единствено поради изтичане на срока на отправените от тях предизвестия, тъй като в рамките на този срок дружеството не е бездействало, а е взето общо и единодушно решение за прекратяването му; че до извършване на ликвидацията и до прекратяването на дружеството, ищците се легитимират като съдружници и е следвало да бъдат поканени за общото събрание от 02.07.2018г., което обуславя основателността на конститутивния иск за отмяна на решенията, взети еднолично от съдружника Д. Г.. Сезирана с жалба на ответника въззивната инстанция е констатирала, че правният спор се свежда до отговора на въпроса дали с взетите решения на проведеното ОСС на 27.04.2018г. се дерогират или оттеглят предизвестията на ищците за напускане на дружеството по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Мотивирано е, че оттеглянето на това предизвестие трябва да бъде направено изрично, ясно и недвусмислено, като се спазва редът за отправяне на предизвестието за напускане. Прието е, че ищците не твърдят, и не сочат доказателства, че са оттеглили предизвестията си по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за напускане на ответното търговско дружество, а това обстоятелство не може да се установи и от протокола на проведеното общо събрание от 27.04.2018г. За неправилен е счетен изводът на първоинстанционния съд, че с провеждането на ОС на 27.04.2018г. са дерогирани правните последици на отправените предизвестия, защото е налице взето решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация, независимо, че то не е обявено в ТР. Обосновано е, че съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ТЗ, решението за прекратяване на дружеството влиза в сила след вписването в ТР, следователно вписването има конститутивно действие и няма как да е породило действие и да е влязло в сила във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството. Проведено е разграничението, че именно в това се състои разликата с решенията по чл. 140, ал. 4 от ТЗ, по отношение на които, вписването има само оповестително действие за третите лица. От фактическа страна е обсъдено, че предизвестията за напускане на ищците по чл. 125, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 16, т. 9 от устава са били връчени на ответното търговско дружество на 30.03.2018г. От правна страна е мотивирано, че прекратяването на участието в дружество с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е потестативно право на всеки съдружник да предизвика едностранна промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, а в случая са спазени законодателните изисквания - предизвестието е в писмена форма и е отправено в определения от закона и устава тримесечен срок преди датата на прекратяването. С позоваване на трайноустановената съдебна практика е мотивирано, че изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Решаващият състав е извел, че към датата на провеждане на ОСС от 02.07.2018г., чиито решения са предмет на иска, ищците не са съдружници в ответното търговско дружество, тъй като срокът на предизвестията за напускане на дружеството е изтекъл на 30.06.2018г. и считано от 01.07.2018г. членството им е погасено, следователно те не са легитимирани да обжалват взетите процесни решения. Така е обоснован изводът, че предявените искове са недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване. За ирелевантно за настоящото производство е прието обстоятелството дали и третият съдружник Д. е прекратил участието си в дружеството с предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, тъй като това е предмет на друго исково производство - установяване несъществуването на вписано обстоятелство, по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Искането за допускане на касационното обжалване по формулираните от касаторите въпроси е неоснователно: И двата въпроса са предпоставени от тезата и акцентират върху „ оттегляне на предизвестие за напускане на съдружник по чл.125,ал.2 ТЗ, достигнало до дружеството преди изтичане на предвидения в закона или учредителния акт срок на предизвестието”. Такъв довод не е наведен в преклузивния срок за предявяване на конститутивния иск. Фактическо твърдение, че решението за откриване на производство по ликвидация, което има дерогиращ отправените от съдружниците предизвестия за прекратяване на членството им ефект, на практика представлява направено от всеки от съдружниците и достигнало до дружеството изявление за оттегляне на предизвестията за прекратяване на членството, е въведено с допълнителната искова молба, която обаче е след изтичането на 14 дневния преклузивен срок за оспорване на съответствието на решението на ОСС със закона и учредителния акт с иска по чл.74 ТЗ. В исковата молба ищците са изложили, че при отправена надлежна покана /която е следвало да им бъде отправена преди 30.06.2018г./ за общото събрание от 02.07.2018г., те изрично биха изразили воля за оттегляне на предизвестията си преди изтичането на срока им. Тези изявления илюстрират, че фактическо твърдение като основание на иска по чл.74 ТЗ за оттегляне на предизвестията по чл.125,ал.2 ТЗ, не е въведено с исковата молба, а с допълнителната /от 02.10.2018г./, поради което преклузивният срок по чл.74,ал.2 ТЗ срок не е спазен. Релевантна за преценката за спазване на срока е хипотезата „14 дни от узнаването”, тъй като ищците не са били поканени на това събрание. „Узнаването” е най-късно на 03.07.2018г., която е датата на приложеното към исковата молба пълномощно, с което ищците са упълномощили адв. Добрева „да подготви и заведе пред съответния компетентен съд иск относно отмяна на решенията на Общото събрание на „Надежда Медикъл”ООД от 02.07.2018г., отразени в протокола от 02.07.2018г.”, съответно датата на депозирането на исковата молба, към която този протокол е приложен - 05.07.2018г. Следователно, във връзка с първия поставен въпрос, резонна е констатацията в обжалваното решение, че ищците не са въвели надлежно в спора твърдението, че приетите решения на ОСС от 27.04.2018г. обективират и изразяват изрична, ясна и недвусмислена воля за оттегляне на предизвестията за напускане. Ищците са поддържали, че от естеството на приетите решения следва да се изведе извод за „несъвместимост“ на отправеното по реда на чл.125,ал.2 ТЗ предизвестие за прекратяване на участието в дружеството, тъй като при наличието на такова предизвестие, чийто срок закономерно ще изтече, ликвидационно производство обективно не може да се проведе. Следователно, въпросът е некоректно поставен, тъй като в него е зададено наличие на предпоставка „воля за оттегляне на отправено предизвестие за напускане“, каквото обективирано намерение въззивната инстанция е отрекла да е изразено и да е релевирано в исковата молба. Въпросът се явява хипотетичен, тъй като е предпоставен от заложена в него теза, която не е възприета в решаващите мотиви на обжалваното решение /независимо от допуснатото противоречие - от една страна САС е очертал като спорен въпроса дали с решенията от ОС от 27.04.2018г. се оттеглят предизвестията на ищците за напускане на дружеството, а от друга страна е посочил, че ищците не твърдят и не сочат доказателства да са оттеглили предизвестията си за напускане/. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по този въпрос произтича и от обстоятелството, че акцентът в тези мотиви на САС не е „редът за отправяне на предизвестие“, не е способът за уведомяване на дружеството за напускане с предизвестие, респ. оттеглянето на последното, а съдържанието му - необходимостта оттеглянето да бъде с изрична, ясно и недвусмислено обективирана воля в този смисъл, но тези разсъждения са извън предмета на спора, въведен от ищците. При тези констатации отсъства възможност обжалваното решение да е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос от изложението следва и от формулирането му въз основа на несподелената от въззивната инстанция теза на касатора, че решенията на ОСС от 27.04.2018г. „дерогират ефекта на отправени от всички съдружници предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ“. Изводът на първоинстанционния съд, основан на тълкуване на характера и съдържанието на решенията, взети на ОСС от 27.04.2018г., изрично е счетен за неправилен от въззивната инстанция, която категорично е приела, че „неправилно първоинстанционният съд е счел, че с провеждането на ОС на 27.04.2018г. са били дерогирани правните последици на отправените предизвестия, защото е налице взето решение за прекратяване на дружеството чрез ликвидация, които не са обявени в ТР“. Въпросът същевременно е хипотетичен, тъй като в него отново е заложена счетената от САС за неоснователна теза, че решенията от ОСС от 27.04.2018г. обективират ясно и недвусмислено изразена от съдружниците воля за оттегляне на отправените от тях предизвестия за прекратяване на участието им в дружеството и пораждат ефекта на оттегляне на отправените от тях предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ. Отделен е въпросът, че предпоставката по чл.280,ал.1,т.3 ГПК която касаторът въвежда като допълнително основание към втория въпрос е изцяло немотивирана. Цитирането на текста на разпоредбата не може да изпълни ролята на обосновка. Формалното позоваване на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не е в състояние да обоснове допълнителния селективен критерий в тази хипотеза по смисъла на т.4 на ТР№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правен въпрос във връзка с решаващия извод на САС, основан на разпоредбата на чл.140,ал.3 ТЗ - че до вписването в ТРРЮЛНЦ решението за прекратяване на дружеството не влиза в сила нито за дружеството, нито за третите лица и за релевантността на това обстоятелство по отношение дерогиране на правните последици на отправените предизвестия по чл.125,ал.2 ТЗ - значимия и съществен за изхода на спора извод, касаторите не поставят. Решаващият правен извод на САС по релевираното в исковата молба твърдение е, че решението за прекратяване на дружеството чрез ликвидация не може да дерогира последиците на предходно отправените предизвестия за напускане на дружеството от съдружниците по чл.125,ал.2 ТЗ, тъй като не е вписано в ТР, а съгласно разпоредбата на чл.140,ал.3 ТЗ, вписването на това обстоятелство има конститутивно действие по отношение на всички - съдружниците и третите лица. Различният правен резултат на спора пред двете инстанции е обусловен от противоположното разрешаване от първоинстанционния и от въззивния съд на въпроса дали решението за прекратяване на дружеството чрез ликвидация, което не е вписано в ТР, има сила във вътрешните отношения между съдружниците с последица да отнеме правното действие на отправените предизвестия от всеки от съдружниците да прекрати своето участие в дружеството, да дерогира /да отмени, да суспендира, да заличи и отрече/ ефекта на писменото предизвестие по чл.125,ал.2 ТЗ. Именно това е първостепенният за изхода на делото правен проблем, обусловил различния резултат на спора пред двете инстанции, но той не е въведен, изобщо не е засегнат в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Допускането на касационното разглеждане на спора е свързано с поставянето на правен въпрос, имащ значение за изхода на делото, включен в предмета на спора, чието разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Релевантният правен въпрос ще определи рамките, в които следва да се селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. Поради непосочване на въпрос с така очертаната правна характеристика съобразно критериите по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и недопустимост на служебното начало при формулирането му, искането за достъп до факултативния касационен контрол не може да бъде уважено. С оглед изхода на производството касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 720лв. по договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.