Определение № 65 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1701/2011 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение № 164 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 294/2011 г. на Хасковския окръжен съд е потвърдено решение № 86/10.02.2011 г. по гр. д. № 2450/2010 г. на Хасковски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 7 500 лв., представляваща неустойка по договор за заем за времето от 01.10.2008 г. до 15.09.2010 г., предявен като частичен от иск в общ размер на 70 500 лв. В частта, в която искът по чл. 79 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 2 500 лв., дължима по заемното правоотношение е уважен с осъждане на ответника да я заплати, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че определената с договора за заем неустойка е прекомерно завишена по размер, противоречи на закона (чл. 9 ЗЗД) и накърнява добрите нрави, което съставлява основание за нищожност на тази част от договора - арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Против решението на Хасковския окръжен съд е постъпила касационна жалба от Г. Т. Г.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, обусловил изводите по предмета на спора - относно значението на размера на неустойката като условие за действителност на самата клауза за неустойка, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалба – К. З. К. от [населено място] не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 164 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 294/2011 г. на Хасковския окръжен съд. Повдигнатият в изложението към касационната жалба правен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която след като размерът на уговорената неустойка е прекомерен и икономически непоносим за страната, съдържащата се клауза за неустойка от договора противоречи на закона (чл.9 ЗЗД), поради което е нищожна, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави. Автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. Неустойката освен обезщетителна има и наказателна функция, чрез съчетанието на които се обезпечава надлежното изпълнение от длъжника. Очевидно е в случая, че така уговореният дневен размер на неустойката не цели проявлението на посочените й функции, а сочи на несправедливо по съдържание съглашение, поради обективната неравностойност на насрещните задължения. Ето защо, следва да се приеме, че се касае до неморално висок размер на неустойката, уговорен с договора за заем, поради което договарянето й е в противоречие с добрите нрави. С последните пък е ограничена договорната автономия. Тяхното накърняване е основание за обявяване нищожността на тази клауза от договора за заем на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като се отчита, че нищожността на въпросната санкционна клауза не повлича нищожност на целия договор - арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение