Определение № 87 от 16.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от В. А. Й., чрез адв. П. А., вх. № 260083/2. 07. 2020 г., с която се иска изменение на определение № 302 от 09. 06. 2020 г. по гр. д. № 1162/2020 г. на ВКС, 1 г.о., в частта, с която молителката В. А. Й. е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на З. Г. П. и В. Г. Я. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на платеното адвокатско възнаграждение и иска намаляване на присъдените разноски. Ответниците по молбата З. Г. П. и В. Г. Я. не са изразили становище по същата в предоставения им срок. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Производството по настоящото дело е образувано по подадена касационна жалба от ответницата по исковете В. А. Й., чрез адв. П. А., против решение № 418 от 2. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 375/2019 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 230 от 5. 03. 2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. на РС – Сливница, с което е признато за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че З. Г. П., В. Г. Я. и Г. М. А. (последният починал в касационното производство и оставил като единствени законни наследници останалите ответници) притежават право на преминаване през частта с площ от около 111 кв.м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], в границите на О. на махала „15-ти к.“, собственост на наследниците на А. В. П., и с което В. А. Й. е осъдена, на осн. чл. 109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия, ограничаващи упражняването правото на преминаване на З. Г. П., В. Г. Я. и Г. А. М. през описания имот, както и да премахне оградата, поставена на източната му граница (откъм пътя). Ищците В. Г. Я. и Г. М. А. са подали, чрез адв. Л. А., САК, отговор на касационната жалба вх. № 2296/16. 03. 2020 г., към който е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищцата В. Я. и починалият ищец Г. М. А. са заплатили на адв. Л. А. възнаграждение в размер на 1000 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба (л. 20 от делото на ВКС). С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателката В. Й. е осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на З. Г. П. и В. Г. Я. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение. Тъй като за администриращия касационната жалба съд и за касационната инстанция не съществува задължение за изпращане на подадените отговори на касационните жалби и приложенията към тях на жалбоподателите и предвид обстоятелството, че пред касационната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено след обявяване на определението по чл. 288 ГПК, от което жалбоподателката е узнала за размера на договореното и платено от ответниците по жалба адвокатско възнаграждение, е заявено в рамките на преклузивния едномесечен срок за подаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Разгледано по същество възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Размерът на уговореното и платено от ищците възнаграждение от 1000 лв. за отговор на касационната жалба е прекомерно. Общият размер на защитения имуществен интерес на ищците не надхвърля сумата 500 лв. (данъчната оценка на процесните 111 кв.м. от имота на ответницата, върху които на ищците е признато право на преминаване, възлиза на 377 лв.). Защитата и на двамата ищци е осъществена от адв. А. с един общ отговор на касационната жалба, в който са посочени общи аргументи в подкрепа на тезата за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за правилността му. Съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба възлиза на 500 лв. Преценявайки описаните по-горе обстоятелства настоящият състав намира, че от платеното от ответниците по касационната жалба възнаграждение в размер на 1000 лв. следва да им се присъдят, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, 500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,