Определение № 60291 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1384/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Частният жалбоподател синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, чиито правомощия се осъществяват от А. Д. и К. М. оспорва определение № 353 от 22.04.2019 г., с което е потвърдено определение № 1 от 08.02.2009 г. на съдията по вписванията Районен съд - [населено място], постановено по молба вх. № 39 от 08.02.2019 г. за отказ да бъде отбелязано/вписано в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, учреден в полза на КТБ АД (н), в чиито активи са включени описани в молбата недвижими имоти. В частната жалба излага съображения, че е отказано вписване на първи по ред особен залог на търговско предприятие на „Елит Петрол“ АД, в което се включват недвижимите имоти, за които е поискано вписването. Излага съображения, че в търговския регистър вече е вписан особен залог. Оспорва приетото от съда, че срокът по § 5 от ПЗР на ЗИЗБН не бил спазен. Излага подробни съображения, сочейки, че е подал заявление на 30.8.2018 г. за възстановяване вписването на особен залог, т.е. в предвидения от закона срок. Сочи, че въпросът кога е извършено вторично вписване е ирелевантен. Било спазено изискването на чл. 6 от ПВ относно представяне от страна на молителя на копие от нотариално заверения Договор за учредяване на особен залог. В случая не било налице първоначално вписване. Също така неправилни били изводите относно приложението на чл. 264 от ДОПК, както и на чл. 8, ал. 2 от ПВ. Моли да се отмени определението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: 1.Кое е релевантното действие, обуславящо спазване на установения от § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИЗБН ДВ бр. 22 от 13.3.2018 г. 6 месечен срок когато на основание посочената разпоредба молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие, следва ли този срок да обхване вписване на всички регистри по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ с оглед противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ? 2.Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметният обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32 а, ал.1 ПВ когато според същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР ЗИДЗБН във вр. с чл. 22 а ПВ? В този случай приложими ли са чл. 8 и чл. 9 от ПВ както и чл. 264 от ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелствата в имотен регистър на чл. 22 а от ПВ? 3.Следва ли на основание чл. 18 ПВ вр. чл. 22 а ал. 4 ПВ молителят, освен посоченото в чл. 22 а, ал. 1 от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър ТРРЮЛНЦ да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установяването от законодателя изискване в чл. 22 а ал. 4 ПВ, към който намира приложение чл. 18 от ПВ когато се иска вписване по реда и при условията на чл. 22 а от ПВ се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ? 4.Следва ли на основание чл. 22 а от ПВ когато в удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ТРРЮЛНЦ не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ или е достатъчно на съдията по вписванията да представено копие от вписания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог? Според жалбоподателя така поставените въпроси били обусловили крайния изход на спора, а самият краен извод бил незаконосъобразен. Излага съображения, че срокът по § 5, ал.4 от ЗИДЗБН следва да се преценява към момента на подаване на искането в Търговския регистър. Счита, че постановеното определение е в противоречие с разрешението ,постановено в определение № 250 от 3.4.2012 г. по ч.гр.д. 99/12 г. ВКС, 2 ТО. По този начин обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи също и допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 20.05.2019 г. Частната жалба е подадена на 27.09.2019 г., в предвидения в чл. 275 от ГПК преклузивен срок. Подадена е от легитимирана да обжалва определението страна. С определение № 464 от 16.11.2020 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/2020 г. В ДВ бр. 48/08.06.2021г. е обнародвано решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 9/2020 г., влязло в сила на 12.06.2021 г., съгласно чл.14, ал.3 ЗКС и чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България. С него са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 5, ал.1-4 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.). С оглед произнасянето на КС на РБ е отстранена пречката, поради която е било спряно производството по настоящото дело, и на основание чл.230, ал.1 от ГПК същото следва да бъде възобновено. Въззивният съд, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд - [населено място] е приел, че срокът по § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН касае вписване във всички регистри, не само в търговския регистър и в регистрите по чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ. Освен това не били налице предпоставки за вписване с оглед данните за заличено вписване и не можело да се извърши подновяване. Излага и съображения за липсата на доказателства по чл. 264 от ДОПК. Изложил е съображения за това, че „ако сега се извърши първоначално вписване на особения залог, то няма да се постигне целеният от жалбоподателя резултат, основан наразпоредбата на § 5, ал. 1 предл. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗБН, а именно възстановяване противопоставимостта на трети лица на сообения залог по реда му, съобразно заличеното първоначално вписване“. С оглед първоначално вписване в имотния регистър на актовете на АВ-ТР относно учерединя особен залог, то изводът за неоснователност на жалбата остава непроменен. Т. апо силата на чл. 22а от ПВ в нотариалните кни се извършва вписване на обстоятелства, а вписването на актове относно залог на търговското предприятие чрез подреждането им в книгата по чл. 33 д от ПВ на удостовереният аз авписване на залога в търговския регистър. В производството по обжалване на определения на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се прилагат съответно правилата на чл. 280 от ГПК като преценката за допускане касационно обжалване на определението с оглед предвиденото в чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. Допускането касационно обжалване на определението, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона, както следва. Служебно съдът допуска касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 пр. 1 и 2 от ГПК, при вероятност определението да е нищожно или да е недопустимо. Извън посочените хипотези касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и разрешението е обусловя хода на производството. С оглед посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, предвид следното: Обявената за противоконституционна разпоредба на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.) предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ в периода от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата, според решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС, представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което, съгласно решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019г. на КС, с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й. Предмет на настоящето производство е отказ за вписване във вторичен регистър /имотния регистър/, обусловено от извършено подновяване /със задна дата/ на вписване в първичния регистър /търговския регистър/ по реда на пар.5, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр.22/13.03.2018г.) на особен залог на търговско предприятие, след заличаването му от първичния регистър. Предвид невалидността на разпоредбата на пар.5, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ бр.22 от 2018г.), считано от приемането й, с оглед обявяването й за противоконституционна, заличаването на обезпеченията, предмет на разпоредбата, не е нищожно, заличените обезпечения, дори и формално подновени, не са действителни и не запазват своя ред. Всяко първоначално вписване в имотния регистър на залог на търговско предприятие /предмет на заявлението на банката/ е винаги вторично вписване на особения залог и се осъществява с цел противопоставимост на правата на заложния кредитор на трети лица и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър /търговския регистър. Налице е заличаване на вписания в търговския регистър залог на търговско предприятия. Това заличаване е валидно извършено и въз основа на него не може да има вече вписване в имотния регистър. Нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН е обявена за противоконституционна и поради това е недействителна предвидената нищожност на заличаването в търговския регистър. Предвид обявената противоконституционност на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН се заличават последиците, предвидени в тази норма. Следователно вписването на особения залог е заличено. Поради това поставените правни въпроси, за вида на вписването с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН и условията за вписване на особен залог съгласно тази норма, насочени към разрешаване на въпроса за вписването на особения залог в имотния регистър, не могат да обусловят изхода на производството, тъй като липсва първично вписване на особен залог в Търговския регистър. Ето защо не представляват общо основание за допускане касационно обжалване При този извод не подлежат на изследване и допълнително посочените основания по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение